Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2012 21:38 - Боб Дийн разказва за връзките си с извънземни същества
Автор: lucecita Категория: Други   
Прочетен: 4351 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Боб Дийн разказва за връзките си с извънземни същества


Проект “Камелот”: интервю на Кери Касиди и Бил Райън с Боб Дийн, взето на 25 февруари 2011 г. на Международния конгрес за НЛО във Финикс, САЩ


Линк за видеоинтервюто, което продължава 1 час и 15 минути:
http://www.youtube.com/watch?v=fPFDyK12W2Y&feature=email


Боб Дийн е роден на 2 март 1929 г. Малко преди да отпразнува 82-я си рожден ден, той е в добра форма и откровено разказва за връзките си с извънземни същества.


Ето и текста на интервюто, с някои съкращения:

Боб: Отне ми доста време да достигна до заключението, защо всъщност съм тук.... Всеки човек се пита: “Кой съм аз? Защо съм тук? Какъв е смисълът на живота?”...

Имал съм известен брой хипнотични регресии от минали животи. За мен това отвори кутия с червеи. Но също така ми помогна да разбера защо съм дошъл тук този път. Защото, като всички останали, съм бил тук доста пъти.

Сигурен съм, че човешкият дух е безкраен, безсмъртен. Ние се прераждаме и отиваме на училище. Научаваме няколко урока, спомагаме в нещо по някакъв начин. Но не много хора отделят време да седнат и да се вгледат дълбоко в себе си. Както казва Йогананда - “Самоосъзнаване”. Да знаеш кой и какво живее в тази обвивка, която наричаме човешко тяло.

И както повечето хора, преминах през голям период от живота си, 3 различни кариери. И едва през последните 10-15 години започнах да гледам дълбоко в себе си. И да мога да си обясня самия себе си. И както казват индусите “Същността е вечното същество, което живее временно в тази обвивка”.

Имал съм много интересни разговори с моята Същност. “Да те питам, Същност, коя си ти и кой съм аз? Защо съм тук?” И Същността отговаря: “Ти си безсмъртно същество и си тук, за да свършиш работа... Прави това, за което си дошъл.”

И само в третата кариера, така да се каже, където пътувах по света, говорейки публично по конференции... Начинът, по който ми отвръщаха хората по тези конференции, след като направихме три предишни интервюта, беше направо изумително. Това ме шокира.

Най-накрая ми се проясни, когато хората идват при мен, прегръщат ме, целуват ме, докосват ме и ми казват, че нещата, които им казват, означават толкова много за тяхни, когато хората идват при мент живота сиразбера защо съм дошъл тук този път. . Изглежда, че думите ми са задействали нещо в тях, че са извадили на показ нещо отвътре в самите тях.

Тогава започнах да осъзнавам каква е мисията ми тук. Аз не съм велик учен, не съм велик философ, не съм велик в нищо конкретно. Но когато говоря на публиката, изглежда че докосвам нервче, някак си, и е почти като електричество.

Доста е мистериозно. Идват и ме хващат и се държат за мен и ми казват, че това, което съм им казал, означава много за тях.

Аз им казвам: не съм ви казал нищо, което да не сте знаели досега, което да не сте носили вътре в себе си.

Хващам ги. Спомняте ли историята за индийския гуру, който почуква хората по челото, точно между очите, и изведнъж те се събуждат? Изглежда и аз правя  нещо подобно.

Защото аз напомням на хората кои са те, какво са те. И им напомням, че не са само човешкото тяло, което виждат в огледалото.

Вие сте безсмъртно същество и ще живеете вечно. Душата ви е безкрайна искра от божественото. И това изглежда задейства нещо вътре в хората и те започват да се вглеждат в себе си.

Както моят стар приятел от Галилея каза: “Царството Господне е в самите вас.” И това прави тази искрица на осъзнаването на хората.

Кери: Боб, вчера ти каза, че има хора, които не могат да приемат истината.

Боб: Масите.... Вие смятате, че всички са готови...

Кери: Не става въпрос дали са готови. А че имат правото да знаят истината... Илюминатите винаги са решавали вместо тях. Те решават какво ни е разрешено да знаем. Не става въпрос за тях. Не става въпрос за теб. И не е за това, някой да определя, кой е готов да я приеме и кой не. А е до това, самите ТЕ да я научат.

Боб: Аз не определям кой е готов.

 

Кери: Знам. Но имам предвид, че ти си водач. И заставаш на сцената и казваш, че те не са готови. Това не окуражава хората и признаваш, че хората, особено младите хора, които са от масите, няма нужда да ходят на НЛО конференция, за да доказват, че са или не са готови, те са на този влак от доста време. За това са тези фантастични филми, с които захранват масите по света. Затова тези шоута са толкова гледани. Защото не ги гледат само от любопитство, но ги гледат, защото си спомнят. Някои идват в това време. Те знаят. Те идват с пълни спомени за това. Те го знаят със сърцето си. Вярвам, че има много и са много по-подготвени за самата истина от хора, които са вътре в нещата, било които са от този сектор или тези, които са в дълбоките черни проекти, са склонни да признаят.ни. Загооани които захранват риемат истината.

 

Боб: През последните 20 години забелязвам промяна в човешката натура. Определено има разширяване на осъзнаването на масите от хора по цялата планета... Не съм определял кой е готов и кой не е. Има много хора, които са готови, но има много, които не са. Използвах аналогията на Били Ду, момче от Нова Гвинея, на когото са били представени реалности, които той не бил готов да възприеме. Това буквално го е съсипало психически до такава степен, че момчето умира. Той буквално е умрял от глад. Умрял е от обезводняване в джунгла, която е изобилна на вода, плодове, ядки...

Кери: Боб, но те ни подготвят, и ние подготвяме тях... Разкриването се случва нон-стоп я. Гвинея.много  за звече повече от 20 години...

Боб: Ако чу моите бележки вчера, аз за малко не умрях. Проклетата истина за малко да ме убие. Не бях готов за това... Аз стоя зад думите си, че масите все още не са готови... Сблъсквам се с фундаменталисти от най-различни вярвания, които са готови за битка...

Бил: Да обясним накратко историята на Били Ду. Там, в Нова Гвинея всички много го обичали. И като специална награда за това, че бил много добро момче, решили да му покажат какъв е истинският, цивилизованият свят, така нареченият Западен свят. И го качили на самолет и го завели в Брисбейн, Австралия, да му покажат ресторантите, колите, супермаркетите, големите молове, телевизиите, кината и всичките тези неща. И той просто не е можал да го понесе. Боб, можеше ли това да се направи по по-щадящ начин, който можеше да помогне на Били Ду да приеме истината? Или е бил оставен да се справя по собствен начин, без подкрепа?

Боб: Те не са имали предвид на направят това, което се е случило. И си прав, ако Били Ду е бил подготвен, може би е щял да оцелее. Заради шока от света, от който идва той, психологическият шок да види другия свят, е бил повече, отколкото е бил готов да понесе. Психологическият шок на това дете буквално го убило. Да, можело е да бъде подготвен. Намеренията им са били добри, те са обичали това дете и са мислели, че му правят услуга...

Бил: Трябва да предположим, че някъде има много умни хора, някои от които са с добри намерения, които взимат това под внимание и планират разкритията, имайки предвид това. Вярваш ли, че е възможно това да бъде извършено добре?

Боб: За директно съобщение хората още не са готови. Но претърпяват това, което аз наричам “постепенно разкриване”, процес, който протича вече от 20 и повече години. И биват подготвяни чрез това, което аз наричам "подсъзнателно образоване" чрез филми, книги, новели, списания, игри...

Кери: Не каза нищо за проект “Камелот” и Боб Дийн...

Боб: Проект “Камелот” – вие двамата имате влияние на света, което дори и днес наистина не разбирате. Вашето влияние е невероятно.

Кери: Получаваме писма. Хора идват при нас, за да ни кажат как сме променили живота им. Казват, че са започнали от нулата, че сме отворили всичко това за тях и те растат направо с големи темпове, на подскоци. И идват при нас да ни благодарят... Човешкото осъзнаване е почти като животно, което израства като общност, на подскоци. И знаеш, че имаме невероятни енергии, които идват на земята, които улесняват този растеж в това време, както никога досега в историята...

Боб: Кери, не че не съм съгласен с това, което казваш. Единственото несъгласие, което можем да имаме, е времето, кога да се направи това.

Кери: Абсолютно. Забелязали ли сте хората, които напоследък вземат в свои ръце собствената си революция?...

Боб: Тези хора просто не са готови да променят света... Това е част от масовото осъзнаване. Това е невероятно. И някои от великите философи са предрекли това от много отдавна. И все още нищо не сте видели... Само почакай, следващите 10 години. Дано да не съм все още тук. Искам наистина да си ходя, уморих се. Но в следващите 10 години ще се сблъскате с неща, за които дори и не сте сънували.

Кери: Ричард Долан изнесе страхотна реч... Той говори за факта, че съществува едно почти отделно общество. Можете да ги наречете мошеници, секретна военна група, които са създали цяло общество, което е базирано на технология, което не е публично достояние. Които са базирани на концепции, роботика, нано-технологии, генетична манипулация. Те имат изобилие от пари, които практически са откраднати, засекретени, взети от наркотици и поддържат тези тъмни проекти, за които ние в Проект Камелот преследваме и интервюираме разни хора вече 5 години.

Боб: Проекти, които американските граждани са финансирали с години. Без дори да са знаели.

Кери: Ако погледнете Земята и ако погледнете човечеството, имаме две групи. Това е Мошеническата група, която живее... имаме свидетел, който каза 10 000 години напред. Значи, имаме масите от човечеството и имаме тази мошеническа група, която са летящи интер-илюминати или супер-илюминати. Извън нашата Слънчева система. Имат летящи интер-илюминатито и имаме тази мошеническа групаоване"бази на Луната и на Марс. Ти говореше за кораб извън пръстените на Сатурн... Имаме две групи и те са страшно разделени. И това разделение е много сериозно в ущърб на масите... И това е река от разделения и как да приближим тези две групи една към друга. И ти си един от главните хора на преден план, авангардът, съвместно с Камелот и с много други хора, които уважаваме, да съберем тези две групи заедно. Да разкрием и попълним това, което стои между нас ...

Бил: Мислиш ли, че има достатъчно бели шапки зад черната завеса, за да може това наистина да промени това, което не можеше да се направи преди 10 години?

Боб: ... Срещнах се с някои от тях и ми казаха, че ме подкрепят тотално в това, което правя... Преди няколко години определени хора с черните шапки ми предложиха договор. Защото от неудобен съм станал заплаха за тях. И те буквално са мислели да ме елиминират. Но за щастие имах много приятели на много високи места. И тогава са им казали да не ме закачат. И ето ме сега, на 82, все още жив, заядлив и ритащ... Въпреки белите шапки, и въпреки черните шапки съм постигнал нещо през това време. И доста съм разширил тяхното осъзнаване... По принцип се надявам с добро за бъдещето. Човешката раса, човешките видове имат бъдеще...

Имам лична връзка с нечовешки разум още като съм бил на 2-2,5 годинки.

И всъщност тази връзка вероятно продължава дори отпреди да съм се родил...

Всеки има връзка. Половината хора дори не започват, не искат да знаят отговора на това...

Кери: Ти каза, че си защитен. И нас също ни заплашваха през последната година и половина... Но това просто показва, че сме на прав път.

Боб: ... Имах привилегията да участвам в конференцията през 1991. Тогава аз наистина излязох от тъмното и започнах да нарушавам клетвата си за национална сигурност...

Бяха ме отвели за 6 седмици. И като ме върнаха, бяха минали само 5 минути...

...Преди години обядвахме с Боб Бигълоу, милиардер, и той ми каза: “Има само един план, това е техният план (сочи нагоре). Винаги е бил, е и ще бъде, докато пораснем”... Те просто не могат да бъдат контролирани. Те контролират всичко от самото начало. Те контролират и разкритията... Те преценяват дали масите са готови или не.

Има истинска Галактическа Федерация...

 

И седалището й дори не е в нашата Галактика.

Има Федерация от напреднали интелигентни същества там във Вселената.

И последната цифра, която знам, беше 200 милиарда галактики във Вселената. Възможно е да са и много-много повече.

Но има Федерация. Има контрол. Има причина. Има план.

И оцеляването на нашия вид в тази мъничка зоологическа градина е важно за тях. И те контролират тези разкрития. Могат да приключат с това още утре, стига до поискат. Ще го приключат, когато са убедени, че масите на планетата са готови, и нито миг преди това, което разкритие буквално, грандиозно ще се случи.

Имам опит от първа ръка с това. Не съм говорил на нито една конференция през последните 10-15 години, където да не е имало поне един или двама от тях в публиката. И като Инго Суон съм развил умението да ги различавам. И дори са идвали при мен. Идват при мен след презентацията, здрависват се с мен и ми казват колко са благодарни за това, което съм казал. И научих, че те присъстват на тези конференции не за да слушат, какво говорят от трибуните, а по-скоро за да наблюдават как реагира публиката на това, което говорителите казват. Защото това наблюдение дава оценка за това колко са готови хората. Има доста невероятни експерти в тази група. Те са между нас буквално от началото на времето. Те са ни създали първоначално. Генетично са ни манипулирали и са ни превърнали в това, което сме сега. Сега този процес е все още в развитие...

... Психическият шок да научиш всичко това наведнъж, ще бъде като Били Ду.

Хората не искат да узнаят истината. Хората имат вътрешното усещане, че истината е повече от това, което могат да понесат в момента...

Бил: ... Разкритието не може да бъде направено, както някои хора си представят, като например.. Обама свиква една конференция и казва: “ОК, момчета. Имаме тук една тайна, слушайте сега. Имаме да ви кажем нещо много интригуващо...” Няма да го направи по този начин... Това е протичащ стратегически процес, в който хората се събуждат на вълни... И тези леки вълнички всъщност подкрепят това движение за разкритията...

Кери: ... Какво е нивото на свободна воля на човечеството, защото на определен етап от неговото развитие това може да е вярно. Те имат пълен контрол...

Боб: Кери, има хора, има съзнания там горе, които не ни харесват много. Двама учени споделиха това с  моя пенсионирал се Командир от флота. Той беше специалист по ядрен синтез... Той е работил известно време заедно с двама от онези (сочи нагоре)...Работил в лаборатория до Лас Вегас. Преди да се пенсионира, като напускал лабораторията, ги попитал: “Кажете ми, какво мислите за човечеството?”

И единият му казал: “Е, щом питаш, ние считаме човеците за примитивни, първобитни и опасни животни."

А ученият казал: “Не мога да не се съглася с това, защото аз самият виждам масите от хора точно така.”

Тогава другият решил да внесе малко хумор в разговора и казал: “А също и миришете лошо, вие воните!”...

А Командирът казал: “Аз взех душ тази сутрин”...

“Не, не. Всъщност то е във вашата природа. Може да е част от диетата ви, може да е от начина на мислене... Ние го наричаме нещо като миризма на аурата и го намираме много отблъскващо... Но това не е персонална критика..."

А Командирът казал: “Оценявам вашата откровеност. Благодаря Ви!

Кери: Когато говориш за Галактическата федерация, имаш предвид Съюза на Пазителите или както и да ги наричаш, те са определено ниво. После идват онези, които са тук на планетата, които извършват неща като да премахват определени хора, понеже последните разкриват истината. И те може да са притиснати от онези хора.

Бил:Е, онези не прекаляват с това. Повечето от тези, които отстраняват хора, са от нашите черни (операции)... Мога да кажа каквото аз реша сега, защото вече не ме е грижа какво мисли за това нашето правителство в сянка. Знам, че съм създал някои добри връзки и не само там горе, но и в Лангли и в някои други места. Първо бях неудобен, после станах заплаха, а сега съм капитал. И така аз се окуражих...

Кери: Изчезна за 6 седмици, а се върна след 5 минути...

Боб: 6 седмици... И ме върнаха 5 минути след като ме взеха. Има хора, които мислят, че съм луд, но на мен не ми пука... Преминах през три етапа. Започнах с това, че мислех, че полудявам. Вторият етап – аз се убедих, че съм се побъркал. Сега съм на третия етап: аз съм с всичкия си, а всички останали са луди.

Бил: Има един човек, казва се Michael Relfe, който публикува книга, казва се “Записки от Марс”. Работил е за Американския флот. Твърди, че през 1970-те е бил пратен на Марс в командировка, която продължила 20 години. И когато командировката приключила, той също бил върнат в първоначалната линия на времето, когато е бил напуснал, но спомените му били изтрити.

Боб: Конвенционалните учени, които чуят това, не могат да не кажат: “Глупости на търкалета. Не може да бъде!” Както казва Стантън Фридман: Щом казват, че е невъзможно, значи не съществува...

Кери: Разкажи ни за твоето преживяване, когато си изчезнал за 6 седмици.

Боб: Направо ми се взе ума!

Кери: Къде ходи?

Боб: Не знам. Изобщо не знам дали бях на тяхната планета, или са ме прекарали през някаква врата, портал, към друго измерение. Чух да се споменава името Мелина относно местонахождението ни...

Хората питат: А какво яде? Аз казвам: поисках бекон с яйца. Ядох пържоли. Имаше и свински кебап. Почти всичко, което поисках, го получих. Ходех до тоалетната. Физическите ми функции продължаваха през тези 6 седмици. Буквално живях с тях 6 седмици.

И ти ме питаш къде, а аз не мога да ти отговоря къде. Името Мелина се чуваше, но аз не знам дали това беше името на град. Защото изглеждаше като някакъв град, някаква общност. Имаше библиотеки, имаше слушателски зали, лекторски зали. Господи, какви библиотеки, не е за вярване.

Бил: Това много напреднало общество ли беше?

Боб: О, Боже!.. Не видях пожарни, нито пожарни коли, не видях полицаи. Струваше ми се, че нямаше такова нещо като полицейски участък. И хората, на които бях представен, с които се виждах 6 седмици, бяха като човеци. Изглеждаха съвсем като нас. Но имаше нещо у тях, което беше съвсем различно. Излъчваха някаква омиротвореност. Създаваха усещане за невероятни знания.

Бил: Ти какво правеше през това време? Защо те бяха взели?

Боб: Задавах въпроси и ми бяха показани неща. Това, което ме впечатли най-много, бяха библиотеките, архивите. Би могъл да ги наречеш Акашови записи, предполагам. Беше ми казано в това конкретно учреждение, че всяко събитие в историята на Вселената се пази там, за да бъде достъпно при нужда.

Можеш да заредиш, буквално като компютърна програма, Древна Гърция, например, Пирамидите, древния Шумер, първата визита на Анунаките на планетата Земя 200 000 години назад. Всичко беше там. Животът на всяко човешко същество, живяло някога на тази планета, беше там.

Можеш ли да си представиш компютърната технология, която позволява това - да можеш да извикаш тази информация с натискане на едно копче? И хоп, излиза на широкия екран. Можеш буквално да го преживееш. Историята на човешката раса беше цялата там.

Бях изумен, Бил, аз едва не умрях. Не заради това, което споделиха с мене и което ми показаха. Беше шокът при завръщането. Много е подобно на онези състояния, близки до смъртта, когато се издигат и гледат наоколо. И виждат реалността, от която те самите са част, - част преди да се преродят тук и от която  ще бъдат частица, когато напуснат тази реалност. Но когато видиш това...

Повечето хора, с които съм говорил, които имат преживяване, близко до смъртта, много малко от тях искат да се върнат обратно. Някои са се молили да останат там. Сега шокът са завръща, когато сравнявам какво видях там, с това, което имаме тук.

Тялото ми започва да ми изневерява. Никак не е забавно, болезнено е. Като се огледам наоколо, сърцето ми се къса...Не само виждам войната. Аз имам внук, който умира от раните си от Ирак. Аз остарявам. Загубвам всички стари приятели, те си отиват у дома...

Защо използвам историята за Били Ду - защото буквално тя се случи с мене. Психическият шок - да видиш това, което видях аз и после отново да се върнеш тук... Това едва не ме довърши...

Аз преживях 3 войни, това също ме и просветли и ми даде много мъдрост. Мисля, че това беше причината да ме отвлекат. Те ме разтърсиха, физически и духовно.... Имам 3 брака, бих се в 3 войни, имах 3 кариери.... Шокът от завръщането и сравнението ...

Бил: Коя година беше това, Боб?

Боб: Трябва да е било в началото на 2000, 2002 или 2003, някъде там. Нямаше ме за 6 седмици. И после узнах, че съм отсъствал само 5 минути. Опитай се да смелиш това, ако можеш... 90% от света още е потънал в дълбок сън...

Прекарах 6 седмици при тях, но аз, разбира се, ги виждам редовно, наистина. Те ме взимат на кораба си. Бил съм на корабите им много, много пъти. Правят ми изследване. Мисля, че ми се дава и някакво лечение.

Кери: Можеш ли да опишеш съществата, за които говориш?

Боб: Медиците, които ме преглеждаха и работеха с мен на корабите, са извънредно високи и слаби. Те са над 180 см, може би 2 до 2,10 метра. Много слаби. Не че са недохранени. Всъщност имат много здрав вид. Но като изключим това, те са съвсем като хората.

Така и не можах да свикна с начина, по който те гледат. Наистина е смущаващо. И ако някога си срещал някой от тях, а ти може и да си, начинът, по който те гледат, е много объркващ. Защото те имат един начин на гледане някак дълбоко в очите. И те гледат право в очите и не отклоняват поглед.

Хората не правим така... След една-две секунди това се превръща някак си в заплаха. Така че човешката традиция е да не гледаш някого в очите, защото ставаш заплаха.

А те те гледат в очите и виждат през тебе... Те четат в тебе и аз разбрах, че точно това и правят. Всеки път, когато бях лице в лице с някой от тях и те ме гледаха в очите, аз го намирах за някак странна ситуация. А те не отместват очи. Ти усещаш, че те направо проникват в мислите ти, четат всяка мисъл. Това е направо побъркващо!..

Те не те съдят, няма нужда от това. Ние сами съдим себе си. Това е другата част, която е шокираща. Щом се научиш да виждаш себе си, не само както те виждат другите, но и както те (посочва нагоре) те разбират и виждат. Това е едно от нещата, които се случват по време на смъртта.

Осъждането го има, но не Бог те съди. Ти сам си съдия на себе си. И това е най-лошото, защото всяко едно изживяване от живота ти е там пред теб като на книга. Ти го виждаш като на кинематографиран филм. И виждаш себе си, и тогава ставаш най-суровият си съдия, когато се видиш и си казваш: Боже, Господи!

Защото в преживяването на смъртта – аз съм изживявал това стотици пъти – усещаш емоциите на всеки човек, с когото някога си контактувал през целия си живот. Всеки път, когато си наранил някого. Сега вие отсъждате. Виждате го. Усещате го. Вие буквално го усещате, преживявате го.

Ами, да ги посетите (посочва нагоре) е почти като това да изживеете смъртта. Но психологическият шок е, когато се върна обратно и сравня това, което съм видял при тях, и това, което трябва да виждам тук всеки ден. Малките дечица, които стоят гладни по улиците. Воюващите хора. Разстреляни хора в Триполи от Кадафи...

И когато видите това и го усетите, това ви къса сърцето. И тогава разбирате, защо искам да си ходя и защо съм толкова уморен. Но ще постоя още малко, защото така ми е казано (сочи нагоре).

Кери: Ти си като пътеводна светлина за много хора.

Боб: Едно младо момче ми каза вчера: “Ти си строител на мостове”....

Питат ме (за извънземните): Ами те какво ядат? Ще бъда честен с вас – никога не съм ги виждал да ядат. Никога не са яли пред мен, но изглеждат в много добро здраве. Като че никой от тях не беше недохранен...

Това преживяване, когато ме нямаше за 6 седмици и бях някъде – на друга планета или където и да е... Може би съм сънувал и съм прескочил през портал в друго измерение – това ми се е случвало само веднъж.

Но съм бил на борда на корабите им много пъти. И съм се срещал с много от тях лице в лице. Почти редовно. Сега като изпадна в променено състояние (транс) през нощта. Правя много дистанционно наблюдение. Мога да се изведа в транс като Инго Суон, Джо МакМоникъл. И излизам.

Но понякога, докато съм в това състояние, те идват. И понякога ги смъмрям за това. И други хора, които са изпитвали това, ще се съгласят с това, което казвам. Смъмрям ги за това. Наливат информация в главата ми все едно е Ниагарският водопад. Имам предвид, че е толкова много, че съм почти неспособен да се справям с обема й. Но аз самичък съм си го поискал, така че не мога да се оплаквам за това.

Бил: Информация за какво, Боб?

Боб: За всичко. Живот, смърт, безкрайност, вчера, утре. Стигнах дотам, че не можеш да намеря разликата между вчера, днес и утре. Защото със спомените за миналите ми животи, които са толкова ясни, все едно че ги живея отново. И ето ме тук, в този момент от живота, на това място, преминавам през това. И тогава виждам и бъдещето.

Бил: И какво виждаш в бъдещето, Боб?

Боб: Ами нещата, които ме карат да се надявам и да бъда позитивен, са, че виждам прекрасно бъдеще. Виждам много красиво бъдеще за човешката раса. Виждам бъдещето за тези видове, като видях в Мелина за 6 седмици какво може да бъде.

Бил: Можеш ли да опишеш това за хората, които гледат това видео, които ще оценят позитивната визия, за да се присъединят в създаването й?

Боб: Опитвам се да го казвам. В трудни времена сте. Но ето затова е животът на планетата Земя. Това е трудно училище. Когато учите на Земята, вие сте в едно от най-трудните училища във Вселената. И ако вземете сертификат от планетата Земя...

На Мелина ми показаха, че имам сребърен сертификат...Един ден, извън залата за лекции, заведоха ме в библиотеката и там имаше маса с много свитъци. Взе единия и каза "Това е твое". И беше опакован в сребърна папка. И интуитивно казах “Но аз искам златен”. И ми казаха “Още не”. Това е, това си заслужил. Разбрах, че съм завършил колкото за сребърен сертификат, но нямам златния все още. Като вземете златния, завършвате.

Бил: Какво е бъдещето, Боб, в което би искал да оставиш хората, което да виждат като истинска възможност за всички нас?

Боб: Трудно е да се събере в думи. Много от разговорите ми с тях - разговаряше се подсъзнателно, беше размяна на психична информация, показваха и споделяха неща с мен, където думи никога не са били нужни. Предполагам, че това е един вид телепатия, защото съм виждал много пъти при посещенията ми там, изглеждаше, че не разговарят помежду си вербално много, но всички изглежда знаеха, какво прави всеки един от тях. Те комуникираха помежду си подсъзнателно.

Ще го обобщя така, накратко. Няма смърт. Хората не трябва да се страхуват от смъртта. Сега има много, и не много приятни начини да умреш. Но няма край, няма смърт. Всеки е частица от чистата божественост и има Господ. И това е нещо, което трябва да повтарям отново и отново, защото ме питат – атеист ли съм, вярвам ли в Господ. И аз казвам: "Аз не вярвам в Господ. Аз знам, защото съм го изпитал”.

И казвам на хората, че следващите години ще бъдат странни и трудни, но затова живеем на планетата Земя. Но има бъдеще за човешкия вид. Тази раса ще направи този преход и на другия край ще бъде прекрасно... И хората ще отидат при звездите. Ще отидем там, за да заемем заслуженото ни място, с тези други невероятни култури и цивилизации. Тъй като съм видял бъдещето, аз съм обнадежден...

И имам един добър приятел от Галилея, отпреди 2000 години, който беше и все още е най-добрият ми приятел, който се опитваше да повдигне въпроса отново и отново. И тези от нас, които бяхме с него по това време, бяхме купчина “въшки” и не можехме да схванем какво искаше да ни каже. Но той наистина съвсем точно се опитваше да ни каже това, което и аз току-що ви казах. Човешката раса не е грешка, не е случайност. И има причина, има смисъл на живота. И има бъдеще. Не се страхувайте...

Още нещо, което Йешуа каза. Той каза, има неща, които мога да ти кажа, които просто няма да можеш да понесеш. Но той говореше за живота на планетата. Докато се приготвяше да си заминава, каза: “Принцът на света идва. Той няма власт над мен. Но ще изпрати утешител при теб, до следващата ни среща.”

И често са чудех, кой е Принцът на света, който нямал власт над него. И оттогава разбрах, че всяка планета си има нещо като пазител, властник. Всяка планета си има висок властник.

И Галактиката е разделена на 4 части, квадранти. И централата на Галактическата федерация не е дори в нашата Галактика. Сега това е нещо, което трудно можеш да приемеш просто ей така. Кажи го това на някого и само гледай как ще си тръгне...

А какво би станало, ако кажеш на нормален човек, че всичко това е холограма?...Ако ти кажа, че това, което виждаш като реалност, изобщо не е реалност, то е илюзия. И още повече, ако ти загатна, че всичко това е част от програма? Знам, че си запозната с филма "Матрицата", естествено.

Шекспир се опита да го изясни и винаги съм бил убеден, че този човек е бил един от тях (сочи нагоре). Той е бил гений...

Винаги съм харесвал аналогията с играта. Ти си роля в пиеса. Ти идваш на сцената, перчиш се с меч-играчка. Правиш любов, преминаваш през всичко това. Изживяваш мизерия, измами, битки... всичките тези роли, създаваш всичко това.

И когато всичко свърши, остава да напуснеш сцената. И публиката там, във Вселената, пляска с ръце и вика: “Авторът, авторът”. Ами, става така, че има автор. Има и продуцент. Има и режисьор. Все още не съм се видял с автора, но го познавам. Знам го, знам за него. Но живеем в пиеса.

 Кери: Да, но ние сме съ-автори на тази пиеса.

 Боб: О, когато си на средата на сцената и следваш сценария, един вид, импровизираш, добавяш свои думи... правиш много свободна импровизация. И нивото на импровизацията ти зависи от това колко пъти си живял. Но играем в пиеса, деца. Това интервю е една много малка частичка от една много голяма постановка...

 Бъдещето е светло... Ще има малки сътресения... Има една неравна отсечка по пътя между сега и тогава...

 

 




Гласувай:
3
0



1. анонимен - благодаря!
13.04.2012 09:13
Благодаря ти Мая , че ни даваш възможност да бъдем информирани !
цитирай
2. анонимен - Много добра информация
15.04.2012 16:34
Интервюто е страхотно. Браво. Жалко, че толкова много хора все още спят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lucecita
Категория: Новини
Прочетен: 1659977
Постинги: 986
Коментари: 96
Гласове: 905
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол