Постинг
04.02.2013 18:37 -
Пътуване
Вчера ми се обадиха, че ще се дере и друса на Парадайз бийч. Събрахме се около 2 - 3 човека, но изглеждахме 12 - 13, защото моята Дуда е за 10. Подредихме се по моторите и моторетките и потеглихме. Дуда натежа и аз спуках гума. За да не изоставам, грабнах моторетката и побягнах. Дуда търчеше след мене.
Пътят на север беше изключително живописен, но ние не изоставахме. Продължихме на север, а на мене ръцете и краката ми започнаха да надуват мехури от тежката моторетка. И Дуда не изоставаше, някой и казал, че така се отслабва. Беше се поакала от зор с тези късите крачета. Друг и казал, че ако не тича, ще я върна във Врачанско. Завалията, беше по-бърза и от моторетките.
Аз нямах идея къде отиваме, но ми беше супер яко и тичах след моторетките на останалите. След 15-20 минути стигнахме до едно безумно дърво. Под него седяха накозени скинари. Казаха че кръгът не е от пръст, а от спечени кравешки лайна и аз легнах върху тях. Това беше моята среда. Спомних си с тъга за немските кенефи. Дуда не беше отслабнала. Язък и за търчането. Само въртеше очи като разокава, къде у Враца такива дървета.
Гената захвана да прави чилум. Чилум е тоя огромен комин, чрез който можеш да изпушиш един-два грама коз наведнъж. Нагърмяхме се стабилно. След това наместих моторетката на гръб и потеглихме обратно към Арамбол. В Арамбол седнахме и се наплющяхме като за световно. Аз захвърлих моторетката. Фрашкан съм с мангизи, ще наема друга. Дуда ме метна на гръб и ме понесе. Яка жена, брей! Нищо друго не помня.
Днес пък ходих сам до Анджуна бийч, който е около 20 километра на юг. Дуда е сърдита и не дойде. Цялата е в мехури и пришки. И по задницата има, но не са от мен. Сигурно са от индийския и гуру.
Кравешко лайно
Моторетка
Драхме
Под палмите пак драхме
Арамбол пак драх
Хотела
Пътят на север беше изключително живописен, но ние не изоставахме. Продължихме на север, а на мене ръцете и краката ми започнаха да надуват мехури от тежката моторетка. И Дуда не изоставаше, някой и казал, че така се отслабва. Беше се поакала от зор с тези късите крачета. Друг и казал, че ако не тича, ще я върна във Врачанско. Завалията, беше по-бърза и от моторетките.
Аз нямах идея къде отиваме, но ми беше супер яко и тичах след моторетките на останалите. След 15-20 минути стигнахме до едно безумно дърво. Под него седяха накозени скинари. Казаха че кръгът не е от пръст, а от спечени кравешки лайна и аз легнах върху тях. Това беше моята среда. Спомних си с тъга за немските кенефи. Дуда не беше отслабнала. Язък и за търчането. Само въртеше очи като разокава, къде у Враца такива дървета.
Гената захвана да прави чилум. Чилум е тоя огромен комин, чрез който можеш да изпушиш един-два грама коз наведнъж. Нагърмяхме се стабилно. След това наместих моторетката на гръб и потеглихме обратно към Арамбол. В Арамбол седнахме и се наплющяхме като за световно. Аз захвърлих моторетката. Фрашкан съм с мангизи, ще наема друга. Дуда ме метна на гръб и ме понесе. Яка жена, брей! Нищо друго не помня.
Днес пък ходих сам до Анджуна бийч, който е около 20 километра на юг. Дуда е сърдита и не дойде. Цялата е в мехури и пришки. И по задницата има, но не са от мен. Сигурно са от индийския и гуру.
Кравешко лайно
Моторетка
Драхме
Под палмите пак драхме
Арамбол пак драх
Хотела
Няма коментари
