Автор: СЕлена, 29 май 2014

Превод от руски език

Как се формират събитията в моя живот? Те предварително ли са определени или се изграждат от моите мисли и намерения?

Няма еднозначност на никакви конструкции на мирозданието. Всичко съществува едновременно. Събитията в твоя живот се формират и едномоментно, и предварително, всичко съществува сега. Ти и събитието сте сега. Вие сте неотделими.

Т.е. всички събития, които трябва да се случат в моя живот, са известни предварително?

Ние говорихме за играта. Играта е с някакво количество нива и в нея съществува многовариантност на събитията, но тази многовариантност все пак е крайна. Ако ти преминаваш последователно и непоследователно различните нива на играта, ти ще преминеш всички потенциали на тази игра. В тази игра вече има потенциали на всички събития, все едно че ходиш по определен маршрут, който описва всички без изключение точки на играта и натрупваш като във вашите игри бонуси или животи. И рано или късно ти ще преминеш всички точки на играта, защото само така тя може да се завърши.

Човечето, което върви на екрана на компютъра във вашите игри, извършва само тези действия, които са предвидени от играта, и не може да извърши други действия, защото тях ги няма в тази игра. То може да мине само по тези пътища, които са зададени в тази игра, може да намери или да изгуби само това, което е предвидено в тази игра.

Ти избираш в даден момент накъде да тръгнеш: надясно или наляво, но цялата събитийност вече съществува в играта на живота. И рано или късно ти ще минеш всички събития, заложени в избраната от тебе игра.

Т.е. съществува фиксиран сценарий на играта и мога да мина тази игра само като премина поледователно всички събития?

Няма фиксирани сценарии. Има потенциали на събития.

Не разбирам. Човечето в играта може само това, което позволява играта.

Именно. Но това е само аналогия. Съществуват рамки на възможностите, един вид скелет на възможностите. Нива на потенциали, които можеш да достигнеш. Самите събития, това е просто степен на използване на потенциала на твоето развитие, на твоето движение.

Има някакво енергийно ниво на повишаване на показателите на твоята светимост, което можеш да достигнеш в тази игра. Ти се движиш от една точка на твоята светимост към друга точка на твоята светимост. Целият ти живот е изменение на твоите показатели на светимостта. Тук под светимост ние с теб разбираме яркостта на твоята светлина, на твоето отражение. Набирането от тебе на мощност на отражението и мощност на светлината в тебе, като в единица на Духа.

Като се движиш по този начин от един показател към друг, ти преминаваш определени прагове на взаимодействие с други светлинни същности, и при взаимодействието си с тях изменяш своята светимост. Но твоят ментален апарат рисува това в ментални събитийни конструкции, които в много отношения зависят от тези конструкции, които са вградени в тебе матрично. При взаимодействие с някакво светлинно същество на някакво ниво на играта, при съвместяване на вашите показатели на светимостта, ти изменяш своята светимост, намаляваш я или я увеличаваш. Но за тебе тези събития изглеждат във вид на брак, съвместен живот.

В играта са зададени тези нива на светимост и има някои контролни точки, които трябва да достигнеш, за да минеш това ниво или да изиграеш тази игра. Но твоята неуморна творяща фантазия създава от този светлинен път милион подробности по преживяването на всеки миг. Вие се жените, карате се, помирявате се, раждате деца, разделяте ги или живеете в щастлив брак, но в действителност това е само изменение на трептенето на вашата светлина. Представи си целия си живот като движение на трептяща светлина по някакви изградени лабиринти на съзнанието. Ние именно така ви наблюдаваме.

Вие понякога си мислите: колко срамно, Бог вижда това, което правя. В действителност ние виждаме само изменението на вашето трептене и знаем какво означава определена интензивност и цвят на трептенето: любов или секс, печал или радост, озарение или гняв. Самите събития са продукт на вашия ум, самоотражения.

Аз все пак не разбирам. Ако един човек убива друг човек, в действителност това фантазия на убиеца ли е?

Ти под фантазия разбираш това, за което мечтаеш, но което не се е случило. Няма нито една мисъл, която не се е случила, разбери това. Ако вие помнехте за това постоянно, вие щяхте в много отношения да се стараете да контролирате вашите мисли. Веднъж изпратено проклятие рано или късно намира своя адресат, а колко проклятия вие понякога изпращате по адрес на своите деца. И така нататък.

Когато то намери своя получател, всичко зависи от състоянието на този човек в този момент, от неговата светимост. Ако неговата чистота, т.е. пропускателната му способност, е висока, то даденият енергиен импулс няма да му причини особена вреда и просто ще премине през него. Или ако отразяващите свойства на този човек са високи, той напълно ще отрази този импулс. Това става в случаите, когато човекът изобщо не вярва в проклятия. Но всички средни варианти ще въздействат на адресата. Помислете колко енергия насочвате един към друг и каква.

Ако един човек убива друг, то ние виждаме това като избухване на енергия с определено качество, това е изхвърляне на агресивна енергия. И движението на своята агресия убиецът си представя като това, че той нанася удар например с нож. Тази мисъл-форма се насочва към този, когото той се кани да убие. Този, който приема тази енергия на чуждата мисъл-форма, я отразява по своему. Ако той не се страхува и отразява енергията на убиеца, то убиецът просто няма да успее да го убие. И събитието ще се оформи по определен начин, например този, когото нападат, ще отбие удара. Или обратното, ако в този, когото нападат, има страхове, той ще улови и ще усили мисъл-формата на противника и ще сформира събитие така, както е готов да го види. Ние виждаме, че енергията с определена посока и качество е била отразена или погълната от друго светещо същество.

А какво може да се каже за смъртта, която настъпва в резултат от нанасяне на тежки физически рани? Тази събитийност избира този, когото са искали да убият?

Събитийност във вид на оформяне на картинки, които ти виждаш с очите си, формират двамата участника на взаимодействието. Има определени конструкции на събития, изградени от вашите матрици. Т.е. определени вече формирани пътища на движение и на взаимодействие на енергията вече сякаш имат свои картинки на въплъщението, като някакъв каталог. Изпитвайки определена емоция, ти сякаш натискаш копче и според сигнала за теб се подбира определена картинка, която най-много съответства на твоето енергийно състояние в дадения момент.

От кого се подбира?

От тебе. Помниш ли вашите игри с дешифровките. Когато на лист хартия съществува множество букви, сложени в произволен ред, но ако имаш друг лист с изрязани прозорчета на определени места, ти можеш да прочетеш някаква фраза. Горе-долу така. Има енергия на възприятието и на отражението. Но изпитвайки определени емоции в даден момент, ти сама избираш прозорчета, получаваш от каталога създадени фрази, същият този шаблон с прозорчета, който при поставяне върху енергийната картинка, която си сътворила заедно с този, с когото взаимодействаш, и поставяйки този шаблон, виждаш определени форми, познати за теб предмети. Ти сякаш дешифрираш полето на енергията в определени форми и редица от събития. Твоят дешифратор е уникалният механизъм за творене.

Хайде още веднъж. Значи има игра, която аз съм избрала. В тази игра няма картинки на събития, а има някакъв енергиен път, реперни енергийни точки на развитието, които трябва да мина, за да изиграя играта, така ли?

Да.

Освен това тези картини на събития, които виждам и възприемам като събития от своя живот, в действителност са само реперни точки на изменението на моята светимост. А това как ги виждам, зависи само от моите филтри и от това как изобщо в матрицата може да се виждат такива изменения на енергията. Така ли?

Да, приблизително така. Вашето съзнание е устроено така, че то не може дълго да наблюдава безформеност. Вие сте заложници на света на формите. На всички безформени очертания вие се стараете да придадете форми, при това познати ви форми, вече виждани. Например, как вие разглеждате облаците: вие не виждате сгъстен въздух, не виждате в облеците изменена енергия, а започвате да рисувате от тях замъци, корабчета, дракони и ангели. Вие се опитвате да им придадете форма. Така е и със събитията, вие ги формирате от вашите движения, от вашите енергийни състояния, от това, което възприемате от партньора по игра.

Ако го нямаше матричното съзнание, ти щеше да виждаш само движение на енергия. И ако някой би изразил агресия към теб, ти щеше да видиш насочен към теб енергиен импулс с определен цвят и яркост. Във вашите филми така се изобразяват битките на маговете. Този енергиен импулс се насочва към теб. Но в процеса на движението си ти му придаваш форма, например на нож в ръката на убиец. И по-нататък всичко зависи от твоето намерение и твоето въображение. Ако в тебе няма страх, т.е. аналогична енергия, ти или ще отразиш нападението, или ще го пропуснеш през себе си. Ако в тебе има енергия на страх, то енергията на нападението ще се слее в тебе с твоята енергия на страха и ще ти нанесе вреда.

Но има информация за това, че всички събития в нашия живот на нас сякаш ни се подават като филм в нашето съзнание от някакви висши същности, които следят нашето развитие и са заинтересовани от повишаване на нашето съзнание. А ти казваш, че аз сама формирам вида на движението на енергията, т.е. това, какво събитие ще се случи.

Ти си част от огромен механизъм за възприятие. За да разбереш отделни детайли, се налага да опростявам обясненията. Ако сметнем, че в мирозданието има само две части: ти и този, с когото си взаимодействаш, то има това, което ти обясних. Но представи си, че има мириади взаимодействия и части. Те всички влияят на твоите избори, на твоите отражения, на това каква именно събитийна картинка ще избереш. Те влияят, като насочват към тебе своята енергия. Те влияят на твоя избор със своите избори.

Ти си като радиоприемник, който сам избира радиовълната. В ефира има множество радиосигнали, но ти се настройваш на радиото, което предава класическа музика, или на радио-рок. Но в ефира съществува и едното, и другото. Въпросът е в твоята настройка, в това какво ще избереш. В този смисъл всички възможни радиостанции, и всички възможни мелодии, и всички възможни звуци вече съществуват в момента тук и сега. Но ти засега можеш да възприемаш само една вълна, само една радиостанция.

Кой изпраща тези сигнали в ефира, кой формира самата музика, която ти ловиш и слушаш? Всички възприемащи същества. Започвайки от предметите около теб и завършвайки с учителската система и висшите нива на мирозданието. Затова цялата музика съществува вече многовариантно, и твоят избор е просто нивото на настройка. От една страна ти не можеш да избереш това, което не съществува в ефира, но от друга страна, количеството на избори е огромно. Освен това, повишавайки своето съзнание, ти повишаваш своята чувствителност като радиоприемник, ти увеличаваш количеството радиостанции, които можеш да приемеш. Но по-нататък ти избираш дали да слушаш рок или класика. Или да създадеш своя музика на сферите.

Така е и със събитийността във вашия живот. Например, убиецът иска да те убие. Ти можеш просто да минеш покрай него, без да го забележиш (мечтаейки за нещо възвишено), ти можеш да го видиш и да се изплашиш и съответно да влезеш с него във взаимодействие, което да завърши с нанасяне на рани по тебе. Ти можеш да не се изплашиш от него и да отразиш удара, като влезеш в борба с него и т.н. Но твоето отражение на тази изпратена енергия е твой избор, настройката на твоята радиостанция, разбираш ли?

В първия случай ти, просто приемайки неговата агресивна енергия, преработваш и разтваряш агресията, затова тя не те настига, какафонията от звуци от ефира ти със своето възприятие превръщаш в хармония, в прекрасна музика. Но при това самото събитие, т.е. насочването към теб на агресивна енергия се е случило, и ти по този начин си минала това ниво на играта. Ако поискаш, можеш да се върнеш към него. Мнозина от вас така засядат в тези игри. Когато вие за хиляден път в своите спомени се връщате към някакво сложно за вас събитие, те отново играят тази игра. Преминават същото ниво, но в своето въображение.

А аз мога ли да избера да не преминавам тези реперни точки на моето развитие? Или докато не ги мина, не мога да изляза от играта?

Ти излизаш от играта само тогава, когато сама искаш това или когато минеш всички нива и разбереш, че играта е премината. Във всички случаи твоето излизане от играта се определя от тебе. Слушайте мислите си. Ако можехте да записвате мислите си и след това да ги прослушвате като на магнетофон, щяхте да разберете, че всичко, практически всичко, което се случва в живота ви, вие сте определили и избрали сами.

Често имате такива мисли: господи, прибери ме, не мога повече и т.н. Няма нито един нечут зов, помни това. Ако човек настойчиво изразява желание да умре, той умира, т.е. излиза от играта. При болшинството от вас това желание възниква в старостта, но някои излизат от играта и по-рано. Във всички случаи, ако човек не е уморен от живота, не е загубил интерес към играта на живота, не се страхува от нея, изпълнен е с желания и нови планове, той не може да излезе. Неговите планове и желания трябва да се реализират, те са в неговото пространство, те не му дават да излезе от играта в буквалния смисъл.

А как мога да разбера, че всички нива са преминати?

Понякога ви се случва това, което наричате де жа вю. Тогава вашата памет ви подсказва, че вече сте преминавали това ниво на играта. Но пълното излизане в действителност е просто. Ако ти си минала всички реперни енергийни точки, един вид си набрала множество потенциали и си се разширила, увеличила си своята светимост, ти започваш да виждаш цялата игра наведнъж. Ти сякаш си на върху на възприятието на играта. Ти си на върха на планината и виждаш всичко това, което е долу. Това е особено състояние, ти ще разбереш, като го достигнеш.

А ако аз помоля да бъда изведена от играта, без да съм минала всичките й нива? Какво става по-нататък?

Ти разглеждаш своята игра сякаш отстрани и виждаш какво е било както трябва или не както трябва. Къде си правила грешки, не забелязвайки пътя и прохода към другото ниво, къде си се мъчила и си се връщала, къде напразно си изразходвала енергия, която после е трябвало да попълваш, и затова не си успяла да се издигнеш по-високо. Разглеждаш това като кинофилм. Мнозина разказват за това, когато сякаш целият живот преминава пред очите им. Точно така е, но това се случва на вътрешния екран.

А после след такъв разбор правиш окончателен избор: да излезеш или не. Тези, които помнят такива моменти, са тези, които в последния момент са се отказали да излязат от играта. Сякаш ти се дава още един шанс: да продължиш или да излезеш, шанс след като си видяла своя път, своите избори и своите грешки. Ако и след това казваш: не, аз съм уморена, не искам, ти излизаш от тази игра.

И какво става по-нататък?

По-нататък всичко отново е в съответствие с твоето решение. Можеш просто да останеш на това ниво, където те привлече и да се намираш там толкова, колкото избереш. Или да се въплъщаваш по-нататък.

Аз трябва да се върна в същата игра, ако не съм я преминала?

Хайде да направим следващата стъпка на възприятието. Не съществува множество игри. Има една голяма игра, Обща игра на мирозданието, в която играе цялото мироздание с различна степен на въвлеченост и увлечение.

Да си представим отново една карта. Има пункт на пристигане, където трябва да попаднеш, но върху картата има множество маршрути. Ти си вървяла по един маршрут, но не си стигнала, маршрутът ти се е сторил труден. Тогава сякаш ти предлага да минеш по друга страна, да минеш по друг маршрут до същия пункт на пристигане. Като повървиш по новия маршрут, ти казваш: не, на този не е така интересно, хайде отново да се върна на предишния. И така нататък. Но пунктът на пристигане е един и същ. И рано или късно ти ще стигнеш до него. Но като стигнеш до него, ти можеш да кажеш: чудесно, а ако се върна към този път, от обратната страна, който ми се стори не много интересен? Хайде все пак да го изпробваме. Разбираш ли?

Ти казваш, че играта, която играя, е една и съща за всички. Просто аз избирам различни роли в тази игра?

Да, и така може да се каже. Игра и карта, но местността е една и съща. И количеството пътници и играчи на нея са едни и същи. Помниш ли, говорихме за това, че количеството души в мирозданието е строго определено. Но всеки от вас се движи по различни маршрути, изследвайки тази карта, тази местност. Всеки от вас избира различни роли в дадената игра. Има начало на спектакъла и има финал на спектакъла, който е известен предварително, така пиесата е написана предварително. И има мириади актьори, които играят мириади роли.

Всички те са гениални артисти, те преживяват събитията на своя живот с такава драматичност, така реалистично, че може да им завиди вашият най-велик актьор. Те така вярват в прилаганите обстоятелства и са така увлечени от своята игра! Те така играят страдание, така изобразяват радост! И всеки от вас може да изиграе всяка роля в този спектакъл. И “отгоре” този прекрасен спектакъл на мирозданието се вижда просто като буйство на енергийни потоци, които във вашето въображение на гениални актьори и творци образуват прекрасни или ужасни картини и събития. Целият свят е театър.

На нас в последно време ни дават техника за управление на събития. Тогава какво е това?

Осъзнато възприятие, осъзнато творене.

Но ти казваш, че всичко е просто достигане на някакви енергийни реперни точки на развитието, тогава какво означава осъзнато творене на събития?

Ти си като лоцман, насочваш своя кораб натам, където избереш. Ти започваш да владееш навигационната система. Все едно че в блатото виждаш островчета и твърди повърхности и скачаш от островче на островче, придвижвайки се напред. Но всичко това са думи. Какво казват вашите теории за управление на събития: че в някакво пространство на варианти вече има всички събития, и вие просто ги привличате към себе си по някакъв начин.

Аз ти казвах същото: в пространството на твоето въплъщение, в твоята игра има реперни точки на движението, и вече има всички възможности на играта, ти просто осъзнато определяш следващата точка от твоето движение. Това е точно този случай, когато, повишавайки своето осъзнаване, ти можеш да не се движиш линейно и последователно от пункта А в пункта Б, а сякаш да прескачаш стъпала на стълбата на играта. Но всичко това остава енергиен процес, нарисуван от вашето творящо въображение.

Когато аз не съм минала някой маршрут по картата на въплъщението, кой ми предлага да мина по друг, по-опростен маршрут?

Ти сама и тези, които искат да ти помогнат. Много същности във вселената са избрали ролята на учители. Те ви помагат във вашето развитие. Те подсказват, разясняват, призовават ви и т.н. Това е техният избор, това е тяхната игра. По-точно това е тяхната част от играта. Но за вас проблемът с избора наистина се превръща в проблем. Няма такъв проблем като проблемът с избора. Всичко вече съществува, има всички варианти на играта, има всички роли в единната пиеса на мирозданието. Но колко гениално ще изиграете тези роли, или как ще минете тези пътища и нива на играта, зависи само от вас. Има мириади играчи и Бог чрез вас и заедно с вас играе тази Божествена Игра на Мирозданието.

Значи всички събития са предопределени?

Не в този смисъл, който вие придавате на тази дума. Всички събития вече съществуват, като всички възможни ходове. Като в шахмата. В тази игра има определен брой фигури, определено поле на играта и определени правила. И всички възможни ходове на фигурите, и траектории на фигурите, и последствия от тези траектории вече съществуват. Но всеки шахматист играе по своему. Той може да разиграе турски гамбит. Може да постигне мат за два хода. А може дълго да играе, местейки фигурите по дъската. Списъкът на всички ходове е известен предварително. Но каква комбинация от ходове ще избере всеки от играчите, защото шахматистът не играе сам, е неизвестно, това през цялото време се мени. А представи си безкрайна шахматна дъска с мириади фигури, на която играят мириади играчи. Точно това е великата Божествена Игра на Мирозданието.

Превод: Лусесита

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/21-16