Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2018 18:04 - СТАРОСТТА КАТО ИЗВОР НА МЪДРОСТ И ТВОРЧЕСТВО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 906 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 СТАРОСТТА КАТО ИЗВОР НА МЪДРОСТ И ТВОРЧЕСТВО                              „Да бъдеш щастлив означава да си влюбен в живота, въпреки всички предизвикателства, загуби и разочарования . . . Да бъдеш щастлив е завоевание, а не дело на случайността”                                                                                                                                            Аугусто Кури                                                                                     От духовната наука знаем, че до шейсет и три годишна възраст човек е под влияние на планетите от Слънчевата система. До тогава той изплаща своята Карма, своите задължения в живота. След 63 години личността е под влияние на планети извън Слънчевата система – Уран, Нептун и Плутон. Човек е под въздействието на: Уран – от 63 до 70 години; на Нептун – от 70 до 77 години и на Плутон над 77 години – докато е жив.                                                                                                                                                                       В периодите след 63 години човек навлиза в свободно движение в космическото пространство, изплатил е своята Карма и е свободен от кармични задължения. Той създава нова Карма за бъдещ живот. Важно е старият човек да знае че трябва да е активен, да се учи, да твори, за бъде полезен и да служи на другите. Защото той е събрал мъдрост от уроците в живота, от страданията и изпитанията и може да има творческа, плодоносна и благословена старост. Старият човек може да бъде щастлив, защото е свободен и може да избира какво да прави, как да осмисли живота си. Той разполага с времето си. Сега може да осъществи мечтано хоби, творчески идеи, нереализиран талант и умения. Възрастният човек има възможност да се отдаде на желана дейност. Например да пътува, да пише книги, да рисува, да се научи да свири, да прави фотографии, да събира колекции, да се заеме с благотворителност, да отглежда цветя, зеленчуци и плодове, да отглежда животни и още много, много други занимания.                                 Гениални личности като: Лев Толстой, Виктор Юго, Агата Кристи, Съмърсет Моам, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Гоя - са създали безсмъртни творби и шедьоври като възрастни хора. У нас в старчески години са сътворили  най-добрите си произведения: Иван Вазов, Елин Пелин, Дора Габе и др. Примери за творчество  в късна възраст са: Учителят Петър Дънов, основател на система  за природосъобразен живот и християнски ценности - „Бялото братство”. Петър Димков, известен като „Лечителят” е автор на най-добрата книга за природолечение и природосъобразен живот в три тома –„Наръчник по природно лекуване и лечение”.                  Моята учителка в духовната наука антропософия писателката Вера Гюлгелиева е пример за изключително полезна творческа дейност в годините си след пенсиониране. Тя е превела от английски език над сто и двадесет книги за духовната наука  антропософия от  д-р Рудолф Щайнер. И с това даде възможност за духовна просвета на много хора, жадуващи за това познание. В епохата на социализма тези книги не се отпечатваха, беше забранено, така че нейният труд беше без материални облаги. Ние, нейните ученици ги получавахме отпечатани на циклостил. Така можехме да се образоваме в  духовно познание.                                                                     В днешни дни  ще дам пример за човек разкрил таланта си в зрели години. Джазовата певица, астролог и антропософ, много известна у нас и в чужбина - Лиана Антонова, след като приключи кариерата си като музикант,         написа изключително популярни книги. С тези книги за първи път у нас се отвори прозорец за духовна просвета, каквато толкова много лисва у нас. Ето част от общо девет книги: „Срещи с отвъдното”, „Не умирай неук”,”Всичко е поправимо само докато живеем” „Активен живот след смъртта или самота”. Тя отговори на хиляди писма на читатели, с което помогна на много хора за решаване на съдбовни житейски проблеми.                    Но, възрастният човек има склонност към меланхолия, депресия, с остаряло  физическо тяло, намалена енергия и възможности, непохватност, хронични заболявания. Ако човек приеме неизбежните промени и се развива духовно и продължава да се учи, да бъде творец, със своята мъдрост да е полезен за близките си и за обществото – той е удовлетворен и спокоен. Но, може да се превърне в недоволник, мърморко,  на когото всичко му е криво, отблъскващ старец, неприятна компания за всеки. Да, лицето е сбръчкано, не е красиво, фигурата е изкривена, има неприятен външен вид. Обаче, даже с усмивка на лицето, излъчваща доброта и спокойствие, с поведение на добронамереност, учтивост, любезност, толерантност изказване на пожелания или благословия веднага заличава впечатлението от лошия изглед и грозното лице.                                                                                                                                              „Светеща през усмивката е човешката божественост” – пише писателката антропософ Бъредин Джослин.                                                                                                                                               Старият човек може да живее с мисълта, че го радва това , което има и да престане да иска това, което няма, или не може да има. Спасението от унинието и безнадеждността е мъдростта да правиш най-доброто, на което си способен, което зависи от теб.                                                 Най-лошото у материалистично мислещият човек е страхът от смъртта - че животът свършва със смъртта на физическото тяло. Ако личността няма вяра в Бога и духовно познание, че животът на душата и Духа продължават и след смъртта,  че се преражда в различни личности, тогава този страх сковава, изпълва го с мъка, отчаяние и безнадеждност. Животът  е хубав и на стария човек, ако осъзнава, че не е само физическо тяло, а има в себе си един Аз, един Дух, който е вечна индивидуалност.                                                                                                                            Загуба на близки, роднини, приятели се случва по-често на човек в старческа възраст и той е по-самотен, угнетен с мисълта: „Ето идва скоро и моят ред”. Но, старият човек трябва да е спокоен, когато знае че смъртта не е краят на живота, а само преддверие на духовен живот на личността.                                                                     Добре би било да изпращаме нашият близък в отвъдното със спокойствие и утеха, че отива в по-добър живот, без болките и ограниченията на физическото тяло. Да го изпратим с достойнство като  тържествен празник на раздяла, а не с ридания. Хубаво би било  да се кажат на гроба или на помена  думи за достойнствата и успехите на починалия, какъв човек е бил той. В молитвата си за умрелият да изпращаме  мисли за любов, мир на душата му и колко сме благодарни, че е бил в нашия живот.                                                                                                                  Старият човек трябва много да се грижи за себе си, да се самонаблюдава и да взима навреме мерки за поддържане на добро здраве. Да си взима необходимите лекарства. Особено препоръчителни като по-безвредни са билките и хомеопатичните лекарства. Да се пази от простудни заболявания. Да е внимателен като ходи – да не бърза, защото падане често е причина за счупвания на кости, поради остеопороза.                                                                                    Ето няколко препоръки за здравословен живот.                Необходимо е поддържане на двигателната активност. Сутрин да се прави гимнастика според възможностите. Добре  е  старият човек да ходи пеша – поне един до три километра на ден и по възможност сред природата – всеки ден, всеки сезон: в парка, на полето, на планина, до морето или реката и пр. Това дава сили, енергия и ентусиазъм.                                                                                                Важно правило за възрастния човек е да яде малко количество, но пълноценна храна: мед, зеленчуци и плодове /особено във вид на изцедени сокове/, млечни произведения, ядки, много малко пълнозърнест или типов хляб. Значително намаляване на месото, и за препоръчване е човек да употребява главно пилешко, телешко месо и риба. Да се пият чайове и течности един до един и половина литра на ден. Да не се пълни стомаха до край, човек да става от масата малко гладен, защото над седемдесет процента от енергията отива за смилане и преработване на храната. А старият човек  и без това има много по-малко енергия и намален капацитет на храносмилателните  органи.                                                                                         Важно е  старият човек да има достатъчен нощен сън – седем, осем часа и обезателно следобедна почивка на легло.Тогава личността се отпуска, релаксира, успокоява. Ако знае как  - да си прави и медитация. Вечер преди сън човек не трябва да мисли за проблеми, грижи и трудности. Добре е  да си казва молитвата, а след това да направи преглед на събитията от изминалия ден. Тогава отбелязва доброто, и полезното, което е направил и какви грешки е допуснал, за да ги поправи. Необходима е самооценка, за да може човек да се развива духовно, и да не повтаря грешките си.                   Нужно е старият човек да се учи и възпитава добродетели докато е жив. Особено необходимо е спокойствието и търпението. В този забързан свят всеки тича, бърза за някъде, времето не стига, има много неща да се свършат. Често по навик, без да е необходимо старецът бърза, нервен е, иска да свърши  по-бързо това, което прави но, е непохватен, с по-малки възможности. Той не осъзнава, че е свободен, цялото време е негово. Трябва търпеливо да действа,  защото по-трудно се справя със задачите си. С търпение да изслушва, да не натрапва съвети, когато  хората не ги искат. Да умее да мълчи, да не дразни околните с приказките си. Да прощава, да се извинява за своята непохватност.                              Главното е да обичаме. Христос дойде на Земята да донесе импулса на любовта във всяко човешко сърце. Любовта е целта на еволюцията на човечеството. Да обичаме Природата, всеки човек, цялото творение. Да сме благодарни за всичко, което Бог ни дава, даже изпитанията.                                                                                                                                     Спокойствие, равновесие, баланс на чувствата са трудни добродетели. Но, мъдрият стар човек трябва да изгражда тези добродетели ден, след ден, докато е жив. Избухливостта гневът, грубостта, завистта, отмъстителността са отрова за самия човек.                                        Възрастният човек трябва да осъзнае и да достигне до християнската религия, ако е бил атеист. Трябва да превъзпита себе си, за да има по-добър и смислен живот. Той трябва да помага на децата и внуците си да стигнат до религията, до Христос, до духовното познание. У нас няма религиозно образование, затова е необходимо то да се получи в семейството, особено от възрастните близки. Възпитанието на децата с познание за духовния свят е много важно за израстването им с един пълноценен и осмислен живот.                                                                                                                      От стария човек трябва да се излъчва обич, доброта,  спокойствие. Той е удовлетворен, когато пожелава добро и благославя: „Бъди здрав”, „Бъди обичан”, „Хубав и успешен ден”, „Светлината на Христос да е с теб”. Ако старият човек е мъдър той се радва на всеки изживян ден, на слънцето, на вятъра, на дъжда. Той умее да се смее, да си тананика или пее,  не се плаши ако забрави нещо – след малко ще си спомни, има надежда, не се страхува.                                                                                     Нека възрастният човек да не се стеснява да прегръща. С една прегръдка той действа като източник на любов, предава положителни чувства без думи, успокоява  прегърнатия човек при мъка и тревога, поставя го в кръга на доброта и обич.                                                               Да си щастлив в старостта означава: да обичаш безусловно, да слушаш сърцето си, да се усмихваш и да се смееш при всяка възможност, по-често да прегръщаш хората, да живееш с ентусиазъм, оптимизъм,  да действаш  и служиш за полза и доброто на другите!                                 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895652
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031