Постинг
11.11.2018 22:12 -
Камъкът на пророка
Автор: pranjeva
Категория: История
Прочетен: 3084 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2018 22:13
Прочетен: 3084 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 11.11.2018 22:13
Ето един любопитен факт за любознателни...
Текстът е свързан с един конкретен казус - историята на камък, за който се счита че е принадлежал на пророка Мохамед, и чрез който е прогонен дяволът, когато му се явил. Историята на предмета може да бъде представена накратко: историята е свързана с момент, когато Мохамед се бил оттеглил в една пещера. По време на една молитва, когато пророка бил в транс (по думите на информатора) и левитирал му се явява Иблис (дявола) и започва да го изкушава и разубеждава да се откаже от духовния път, по който е поел. Мохамед се обръща към Джибрил (архангел Гаврил) за помощ. Архангелът дава в ръцете на пророка камък и му казва да го използва, за да прогони натрапника. Той замеря дявола с него, и така Иблис е прогонен. Част от този камък е взет от Мохамед и според думите на информатора, попада сред неговото семейство и от тогава се предава от човек на човек, когото камъка сам избира, по чудодеен начин. Днес, този предмет, е притежаван от българин, който освен че помни, т.е. е носител на неговата история, чрез (благодарение) притежанието на предмета е носител на специфични духовни дарби и способности. Корените на разказа са стари и намират отражение в шиитските среди. Особено важно е да се отбележи, че изследваният предмет не се възприема като част от официалната сунитска мюсюлманска доктрина, а е част от хетеродоксния ислям и функционира като „апокрифен”, „еретически”, „суеверен”, непризнат.
„…the Devil appeared to him at Stone-Heap of the Defile. Gabriel said to him: "Pelt him!" so Abraham threw seven stones at him so that he disappeared from him.” (by historian al-Azraqi)
Текстът е свързан с един конкретен казус - историята на камък, за който се счита че е принадлежал на пророка Мохамед, и чрез който е прогонен дяволът, когато му се явил. Историята на предмета може да бъде представена накратко: историята е свързана с момент, когато Мохамед се бил оттеглил в една пещера. По време на една молитва, когато пророка бил в транс (по думите на информатора) и левитирал му се явява Иблис (дявола) и започва да го изкушава и разубеждава да се откаже от духовния път, по който е поел. Мохамед се обръща към Джибрил (архангел Гаврил) за помощ. Архангелът дава в ръцете на пророка камък и му казва да го използва, за да прогони натрапника. Той замеря дявола с него, и така Иблис е прогонен. Част от този камък е взет от Мохамед и според думите на информатора, попада сред неговото семейство и от тогава се предава от човек на човек, когото камъка сам избира, по чудодеен начин. Днес, този предмет, е притежаван от българин, който освен че помни, т.е. е носител на неговата история, чрез (благодарение) притежанието на предмета е носител на специфични духовни дарби и способности. Корените на разказа са стари и намират отражение в шиитските среди. Особено важно е да се отбележи, че изследваният предмет не се възприема като част от официалната сунитска мюсюлманска доктрина, а е част от хетеродоксния ислям и функционира като „апокрифен”, „еретически”, „суеверен”, непризнат.
„…the Devil appeared to him at Stone-Heap of the Defile. Gabriel said to him: "Pelt him!" so Abraham threw seven stones at him so that he disappeared from him.” (by historian al-Azraqi)
"Allah is the throws each pebble.”
– „Аллах е хвърлящият всеки камък”
(ритуални думи при Хадж, част от ритуала при замерването на дявола)
Следва продължение....
Вълнообразно
По документи за турското робство. Защо т...
Римските пътища в България и съвремените...
Българският боен вик Ура!
Римските пътища в България и съвремените...
Българският боен вик Ура!
Интересен камък, pranjeva. Срещал съм подобни легенди, като на много от тях съм склонен да повярвам. За иманата Джибрил- Гавраил- има подобни връзки в двете религии. Мохамеданите имат име за Исус- Иса, Александър- Искендер и други.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Абсолютно точно barin. По интересното тук е, че камъкът сам избира своя притежател, независимо от неговата вяра (православен или мюсюлманин)... Но за това по-нататък.
Поздрави!
цитирайПоздрави!