Опитът на Исландия преди 5 години
Как се прилага пряка демокрация? Този въпрос си задават повечето от хората, които тези дни са по улиците в страната и протестират срещу монополите и високите сметки. Отговорът е, че тя е напълно възможна. Прилагана е на практика, при това не преди векове, а точно преди пет години в Исландия.
През 2008 г. малката северна островна държава с население от 320 000 души показа какво всъщност означава власт на народа. Но не в смисъла, който беше влаган от комунисти и болшевики, а в реалния смисъл, който е вложен в думата "демокрация" от древните гърци.
В разгара на световната икономическа криза, в началото на октомври 2008 г., банковата система на Исландия рухва. Страната е в реален фалит. Спестяванията на населението се изпаряват, безработните са хиляди, стоките поскъпват изключително много, изчезват социалните придобивки. Загубите на исландската борса надвишиха тези на САЩ от годините на голямата депресия от 30-те години на 20 век. Държавният дълг скача до 130% спрямо БВП. Много исландци напускат страната си.
Крахът на водещите банки "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнирбанк" се числи към 10-те най-големи банкови фалити в историята на света. Цялото това трагично развитие бе резултат от непремерената амбиция на исландския финансов капитал.
Трезорите са приватизирани през 2002 г. и са в ръцете на британски, холандски и американски банки-майки. През 2008 г. обемът на банковата активност достига десетократната стойност на реалния икономически продукт на ледения остров. И предприемчивите исландци започват да придобиват многобройни предприятия в Скандинавия, САЩ и Великобритания - реална търговия с виртуални, при това чужди пари.
След трагичния край на глобалното финансово парти, отбелязан със зрелищния фалит на американската "Леман Брадърс", правителството на Исландия постъпи по единствения правилен начин, като въобще не направи опит да спасява банките си и остави "Кауптинг", "Ландсбанки" и "Глитнирбанк" да обявят банкрут.
В този момент фактът, че Исландия не е в ЕС, се оказа важно предимство за нея, което й позволи да избегне натиска на Брюксел за бюджетна подкрепа на банкрутиралите банки, с цел да продължи обслужва дълговете си към чуждите финансови институти.
Вследствие на това международните финансови институции претърпяха загуби, които няма да бъдат лесно забравени.
Към пострадалите от банковия фалит в Исландия принадлежат и много обикновени европейци, които бяха поверили спестяванията си на нейни банки. Исландската интернет банка "Айссейв" от групата на "Ландесбанки" с високите си лихви бе успяла да привлече стотици хиляди клиенти във Великобритания и в Холандия. След фалита на "Ландесбанки" те бяха обезщетени от своите правителства по значително по-високите национални гаранции. Веднага след това Лондон и Хага предявиха by Text-Enhance" id="_GPLITA_0" style="text-decoration:underline" href="http://www.epochtimes-bg.com/2013-01/2013-02-21_05.html#">иск пред Исландия за възстановяване на разходите.
Сключеното накрая споразумение бе изключително неизгодно за Исландия. Великобритания искаше обезщетение от 2,4 млрд. лири, а Холандия - 1,3 млрд. евро. Към това бяха прибавени течащите лихви в размер на 5,55%, които обаче бяха по-високи от тези на които двете страни заемат пари от финансовите пазари. А това означаваше всеки исландец да плаща по 100 евро на месец поне 15 години плюс лихва от 5,5%.
Споразумението бе сключено от управляващата от април 2009 г. червено-зелена коалиция на социалдемократите с левите "Зелени" и се позоваваше на обещанието, дадено през есента на 2008 г. от бившия консервативен министър-председател Гейр Хаарде. Новият министър-председател на Исландия, социалдемократката Йохана Сигурадотир, беше заинтересована от споразумение с Великобритания и Холандия, за да не се обременява приемането на страната в ЕС. Но споразумението бе одобрено от исландския парламент с мнозинство от само 3 гласа.
Това преля чашата на търпените и хората се разбунтуваха. В продължение на седмици исландците излизаха по улиците на мирни демонстрации, за да покажа, че не са съгласни да плащат сметките на монополите и на търговията с виртуални пари. Двадесет и три процента от гласоподавателите внесоха петиция до президента с искане за референдум по въпроса. Президентът уважи тяхното искане, отказа да подпише споразумението и откри пътя за допитване до народа.
Самият прецедент, че данъкоплатецът ще решава при какви условия ще застава зад задълженията на държавата, предизвика буря на финансовите пазари. Големите рейтингови агенции не закъсняха и веднага след решението за референдум понижиха през януари 2010 г. бонитета на Исландия.
Въпреки натиска на старите партии в страната и агитацията, че трябва да си платят сметката заради финансовите спекулации на шепа банкери, хората излязоха масово да гласуват на реферндума. Резултатът е повече от красноречив - през март 2010 г. 93,2% от гласоповадателите казаха "Не" на плащането на чужди сметки. След този ясен израз на народната воля на британското и холандското правителство не им оставаше нищо друго, освен да се върнат на масата за нови преговори.
Изготвеното ново споразумение беше по-изгодно от предишното. Според него плащанията по обезщетението трябваше да започнат 2016 г. и да не надхвърлят 5% от държавните приходи. Краят им бе изместен от 2023 на 2046 г. при значително по-умерена лихва от 3 на сто. Това споразумение бе подкрепено от парламента с голямо мнозинство.
Но президентът Гримсон отново отказа да го подпише и по този начин инициира ново допитване до хората през април 2011 година. На него близо 60% гласуваха с "Не".
След повторното "Не" Лондон и Хага обаче отказаха да се върнат на масата за преговори. Случаят според тях трябвало да бъде решен по правен път от съда на Европейската зона за свободна търговия (EFTA) в Люксембург. Контролната комисия на EFTA в Брюксел взе позиция на страната на Великобритания и Холандия и призова исландското правителство да възстанови плащанията по обезщетяване на клиентите на фалиралата банка "Айссейв".
В писмото от май 2011 г. Рейкиявик отговори, че не смята че е нарушил своите задължения. Исландският парламент почти единодушно подкрепи този отговор, с което спорът остана с отворен изход.
За да се стигне до виновниците за кризата се създава парламентарна комисия, която представя през април 2010 г. първите резултати от своите проучвания. Там се назовават и отговорните лица. Това са управителят на централната банка, шефът на службата по финансов надзор, както и тогавашният консервативен министър-председател Гейр Хаарде и неговият министър на финансиите и икономиката. Но отговорност носят и социалдемократи като Бьоргвин Сигурдсон, който бе министър на икономиката в двете години преди крушението.
Парламентът разкри не само връзките между финансови институции, политици и медии, които доведоха до пагубната дерегулация в банковия сектор. В началото на октомври 2010 г. депутатите решиха да изправят предишния министър-председател пред извънреден трибунал, като един от главните виновници за даденото обещание за безусловна компенсация на пострадалите от кризата. За целта бе свикан за първи път конституираният още през 1905 г. специален съд. Естествено, Хаарде се смята за напълно невинен и нещо повече, за жертва на политическо преследване. След почти едногодишно проучване съдът реши да снеме 2 от 6-те обвинения, но присъда и по останалите обвинения може да доведе до затвор.
Но исландците не спряха дотук. Те решиха да създадат нова конституция, която да освободи държавата от огромната власт на международните финанси и виртуалните пари.
За написването й народът на Исландия избира 25 сред 522 възрастни граждани, нечленуващи в никакви политически партии, които бяха препоръчани от минимум 30 други граждани. Този документ не е дело на шепа политици. Той беше писан публично, в интернет. Учредителните заседания се провеждаха онлайн и гражданите можеха да пускат своите коментари и да внасят предложения, наблюдавайки лично как конституцията им придобива форма. Конституцията, която в крайна сметка излезе от този истински демократичния процес, ще бъде внесена в парламента за одобрение, след предстоящите президентски избори.
Днес страната се възстановява от финансов колапс по начин, който е пълна противоположност на общоприетите, както бе потвърдено и от новия директор на МВФ, Кристин Лагард.
Отказвайки да се преклони пред чуждите интереси, малката страна силно и ясно заяви, че властта е на хората.
