Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01 13:49 - Кори Гуд: Расата на Древните Строители - Част 2
Автор: lucecita Категория: Новини   
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Кори Гуд: Расата на Древните Строители - Част 2

11 януари 2018 г.

(Свободен превод със съкращения)

ХРАМОВИЯТ КОМПЛЕКС на АНШАР 

Кори Гуд: Очаквах, че ще ме върнат в моята спалня, откъдето ме взеха, но вместо това се оказах в храмовия комплекс на Аншар.

Видях, че към мен бързат
Кар-и и нейната сестра, с широки усмивки на лицата. Те ме приветстваха с енергични прегръдки и ме поведоха през зали, водещи в пещера, където някога се е намирал техният град. Качихме се на един от “автобусите” на Аншар и влязохме във времевата аномалия. После се приземихме на куполообразен покрив, снабден със стълбищна площадка, приличаща на площадка за кацане и излитане на въртолет. Минахме през врата на покрива и бързо се озовахме в малка стая,  в която две овални тръби влизаха направо в пода. Те бяха достатъчно големи, за да поберат човек.

Делегацията, в чийто състав влизах аз, започна да се намества в тръбите и да „плава” надолу, двама по двама. Когато дойде моят ред, стъпих на тръбата, очаквайки, че ще падна, но се почувствах сякаш стоя на твърда земя, макар че виждах главата на един от делегатите, който се намираше по-надолу от мен. Докато се спусках надолу, не ме напускаше усещането, че сякаш пътувам в асансьор. Влязохме в здание, където навсякъде сновяха жителите на Аншар, занимавайки се с ежедневните си задачи.

ТЕ ЛЕТЯХА КАТО СУПЕРМЕН

Отпред забелязах място, където влизаха хора. Всичко изглеждаше така, сякаш те минаваха през твърда стена без врати. Ние последвахме групата, която вървеше към изхода. Минавайки през стената, почувствах леко статично пробождане. Когато излязохме, аз се огледах и забелязах, че се намираме в селски район на град Аншар. Влязохме в много тясна уличка, по която ходеха и летяха като Супермен жители от всякаква възраст. Невероятно! Забелязах, че, минавайки покрай нас, жителите се усмихваха, занимавайки се с ежедневната си работа. Почти нямаше шум, даже фонови звуци. Всичко беше тихо и безметежно. После ме отведоха в много голямо куполообразно здание – спален район, където живееха Кар-и и нейната сестра.

РАСТЯЩИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Казаха ми да се готвя за „растящи възможности”, които ще се появят през следващата година.

Освен това трябваше да се подготвя за церемонията за приветстване на Пазителите, която ще се състои в близко бъдеще. А засега ме помолиха да запазя в тайна тази информация и съдържанието на беседите с хората от Аншар.

[Д.У.: Някои неща от получената информация се отнася лично за мен. Намирам тези сведения невероятно интересни. Те напълно измениха начина, по който пиша новата си книга „Пробуждане насън”.]

Съобщиха ми, че ми е позволено да остана с Аншар за кратко време. По-късно тази година ще ме върнат при Аншар за по-продължително време. Кар-и забеляза моята озадаченост и каза: “Ние ще се погрижим за всичките Ви нужди”.

ЛИЧНИ АПАРТАМЕНТИ

Тя ме отведе в малка стая с легло, върху което лежаха някои нужни вещи. Погледнах и видях дрехи от каталога на магазин „Sears и JC Penny” от 1980-те години. Имаше и малък пакет с тоалетни принадлежности.

Останах в Аншар, както ми се стори, 2-3 дена. И двата пъти, когато бях с тях, запазих обичайния си режим на сън. Аншар не спяха, а веднъж на няколко дена те просто прекарваха около 40 минути в едно от яйцевидните кресла.

В единия от дните, когато седях в кръга с яйцевидни кресла и се учех на достъп до нервната мрежа на Аншар, в помещението влезе Гонсалес. Той изглеждаше изтощен, поотслабнал и мрачен.

ГОНСАЛЕС И ГИГАНТИТЕ

Изглежда той знаеше, че аз съм тук, и ме търсеше. Станах и тръгнах към него. Той ме видя и седна на едно от креслата. Аз също седнах на едно кресло, свързах се с креслото и насочих моето кресло към Гонсалес. Казах му, че изглежда сякаш идва от ада. Той отговори, че адът наистина е там, откъдето идва. Обясни, че вече почти от една година се занимава с група рижи гиганти-бежанци. Повечето от тези същества са силно травмирани и съвсем непредсказуеми.

НЯКОГА ТЕ СА ИМАЛИ ОБШИРНА ИМПЕРИЯ

Гонсалес продължи да разказва за това, че в различни периоди от време, преди и след ледниковия период, рижата раса е владяла обширни територии на повърхността на Земята. Те се считали за напуснати от расата на творците и оставени сами на себе си. Сега те знаят, че „расата на творците” е загинала при катаклизъм преди последния ледников период.

[Д.У.: Когато питах за това Кори, той потвърди, че тези същества (рижата раса) са били генетично създадени от расата, претърпяла крушение тук на Земята приблизително преди 55000 години, на мястото, което сега наричаме Антарктида. Това са „падналите ангели”, за които се говори в Книгата на Енох и в други библейски текстове. Изглежда те са оцелели потомци на раса, разрушила своята планета в нашата Слънчева система; от нейните отломки се е образувал астероидният пояс. Джим Виейра представи 1500 примера за открити гигантски скелети в статии в традиционни медии през 1980-те и началото на 1990-те години. Те имат една обща характерна черта – двоен ред зъби. Това е генетична аномалия, предизвикана от неправилно смесване на различни видове ДНК.]

ОЦЕЛЕЛИТЕ ГИГАНТИ

Наред с другата информация, Гонсалес съобщи, че Гигантите били използвани от Преадамитите за укрепване на тяхното управление на човечеството. Империята се укрепвала и с използване на генетично създадени същества-химери и резултати от други генетични експерименти. Когато Преадамитите изчезнали, хората нападнали гигантите. Оцелелите гиганти били принудени да живеят най-вече под земята или в пещери близо до повърхността.

Те били принудени да се справят с глад и болести, с които преди това никога не се били сблъсквали. Те се събирали на малки групи и ловували. Това положение продължило хиляди години, от времената на ледниковия период / катаклизма на Атлантида до неотдавна, когато населението на повърхността започнало стремително да нараства и да става по-организирано.

ТЕ ОСТАВАЛИ СКРИТИ

Групи хора започнали да ловуват гигантите. Множество семейства на гиганти били хванати и убити от хора-ловци. Това принудило гигантите да отиват все по-надълбоко в земята, където било все по-трудно да намират храна. Докато се учели да се приспособяват към условията на Вътрешната Земя, много от тях измрели. А останалите се превърнали в заплаха за по-слабо развитите обитатели на Вътрешната Земя, което довело до измирането на една от групите. За рижата раса това били времена на големи страдания. Използвайки технологиите на Расата на Древните Строители и на Преадамитите, много представители на техните управници и жреци започнали да влизат в състояние на анабиоза.

Рижите гиганти от тези две касти оставили точни инструкции на останалите. Последните трябвало да продължават да се крият и да регулират своята численост така, че да оцеляват в няколко светилища. Там имало риба, молюски, лишеи и гъби, за да се поддържа малобройно население до определено време, докато те се върнат.

ОТКАЗВАТ ИЗЦЕЛЕНИЕ

Гонсалес каза, че се е опитвал да сключи съглашение с тази раса. Това би позволило на маите да се спуснат при тях и да им предоставят технология за изцеление. Гигантите са силно травмирани, те имат много физически проблеми. Имат и проблеми с храненето, което едва им позволява да оцеляват. Гонсалес продължи да разказва, че около 26 същества от кастата на управниците и жреците били извадени от камерите за анабиоза и се присъединили към оцелелите гиганти.

Държат ги в съоръжения, контролирани или от Кабал, или от агенти на драконианците. Общо в такива съоръжения се намират над 130 същества, извадени от камери за анабиоза. Сред тях е цялото семейство на управляващата класа. Гонсалес твърди, че гигантите в светилищата са толкова психически болни, че е много трудно да се общува с тях. Те отказват да получат изцеление, докато не се върнат техните управници и жреци. Понеже Алиансът и Аншар по-рано са освободили някои от тях, гигантите чакат да бъдат освободени и останалите.
 
“НЕ ИСКАТЕ ЛИ ДА ДОЙДЕТЕ С МЕН?”

Гонсалес така и не успял да ги убеди да приемат изцеление от маите, а после да работят заедно в опит да намерят и спасят останалите гиганти. Той каза, че откакто миналата година го помолили да напусне град Аншар, състоянието на оцелелите гиганти дори се е влошило. Гонсалес се чудеше, че те били по-отзивчиви към него преди самият той да премине през лечение, отколкото сега.

Гонсалес се облегна назад, видях блясък в очите му. Той се усмихна и попита: „Искате ли да дойдете с мен при следващото пътешествие? Няма да Ви е за пръв път да разговаряте с някого, който би искал да Ви изяде.” Аз се разсмях. „Ако няма да е така, както при срещата с Белия Кралски Дракон, съм готов”. Той ме увери, че когато сме с охрана на Аншар, няма да има опасност.

ОТНОШЕНИЕТО НА СТАРЕЙШИНИТЕ КЪМ МЕН СТАНА ПО-ТОПЛО

В този момент към нас се присъединиха Кар-и и нейната сестра. Беше  много интересно да наблюдавам как реагират на Гонсалес останалите членове на семейството на Кар-и.

[Д.У.: Неотдавна Пит Питерсон разказа, че именно така се държат същата група при общуване с нас. Неговите колеги наричат Аншар Високите Бели.]

Щом Гонсалес влезе, забелязах, че Старейшините много бързо отведоха децата. Помня, че Аншар точно така се държаха с мен, когато се появих за пръв път. Изглеждаше, че се събират на неголеми групи и поглеждаха към мен, сякаш обсъждаха нещо. След като Кар-и няколко пъти ме хващаше за ръка и ме водеше в столовата или да поговорим с някой от Старейшините, реакцията започна да се променя. Децата се приближаваха към мен достатъчно близко и можех да ги докосна, макар че ми препоръчваха да не правя това. Скоро отношението на Старейшините към мен стана по-топло и аз започнах да общувам с тях повече.

ВРЕМЕ Е ДА ПРИВЕТСТВАМЕ ПАЗИТЕЛИТЕ

Старейшините са с 60 см по-високи, отколкото младите Аншар. Те са много слаби, а китките и другите кости изглеждат много тънки.

[Д.У.: Това точно съвпада с това, което неотдавна чух от Пит. Когато тези същества стареят, те стават по-високи.]

Болшинството Старейшини не ходеха, а летяха как Супермен. Когато гледах как се издигат, завъртат се във въздуха и бавно отлитат, изпитвах благоговеен трепет. Кар-и и нейната сестра често посещаваха Гонсалес и мен. По едно време, когато завършихме всички разговори, ми казаха, че е време да приветстваме Пазителите. Скоро ще заминем на среща в посолството на Съвета на Сатурн. След това аз се сбогувах с членовете на семейството на Кар-и.

ПРАЗНИЧНА ЦЕРЕМОНИЯ

После тръгнахме обратно и отново се качихме на автобуса на Аншар. Излетяхме от времевата аномалия и се приземихме в пещера. Минахме през коридор назад в храмовия комплекс. Когато се озовахме в голямото куполообразно помещение, видях представители на седем различни групи от Вътрешната Земя. Те застанаха в редица и влизаха в стаята за изчистване. След церемонията по изчистване облякохме мантии и обухме сандали.

Кар-и носеше малка чанта. Тя взе дрехите ми и ги сложи в чантата. После каза, че сега ще се състои церемония и аз имам честта да присъствам на нея. Целта на церемонията е да се подготвим за срещата с Пазителите.

В помещението, където започна церемонията, забелязах, че всички присъстващи са много развълнувани. После се състоя нещо като молитва и медитация. В края на церемонията започнаха да си предават чаши с еликсира на Изида.

Обзе ме чувство на еуфория. Почувствах странна, но силна връзка с всички присъстващи групи на Вътрешната Земя. Всички започнаха да се прегръщат, прегръщаха и мен. В помещението цареше радост и вълнение.

После с Кар-и и сестра й тръгнахме по коридорите и се върнахме в главната куполообразна стая.

КАЧВАНЕ НА КОРАБА ЗАЕДНО С ГРУПАТА ОМЕГА

Минахме по друг коридор и се върнахме в пещерата, където по-рано се е намирал градът. Там видях много голям космически кораб с формата на чиния. Близо до него ни очакваха трима мъже от групата Омега, облечени в комбинезони с ярко син цвят.

Качих се на борда на кораба и седнах, наблюдавайки как останалата част от делегацията на Аншар бавно заема местата си. Кар-и ми каза, че се връщаме на базата, разположена близо до Сатурн, за да се срещнем със Съвета на Сатурн.

[Д.У.: Това е още една връзка със „Закона за Единството”. Съветът на Сатурн е местният център, откъдето Пазителите ръководят нашата Слънчева система.]

СВИДЕТЕЛИТЕ

При пристигането ни ни посрещнаха още представители на групата Омега, които изглеждаха като военни. После ни придружиха до залата за конференции. Вътре видяхме около 40 представители на групата на Вътрешната Земя. Присъстваше и по-голяма група от същества, които стояха в далечния край на залата.

Загледах се и видях, че от тази група ми маха Мика. Кар-и ме помоли да се поклоня и да се присъединя към друга група, която наричаха „Свидетелите”. Когато минах през залата, за да се здрависам с Мика, забелязах, че в средата на помещението изведнъж се появиха Тир-Еър и Същество със Златна Триъгълна Глава.

ВИЕ СТЕ ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИЯТ

Тир-Еър ме приветства и ме помоли да преброя Свидетелите. Аз преброих 52 и съобщих това число на Тир-Еър. Той каза: „Вие сте петдесет и третият”. С ръка ми посочи да се присъединя към тях. Аз се присъединих към Мика, който ме приветства така, сякаш не ме беше виждал от години. Той беше силно развълнуван и започна да ме запознава с другите в нашата група.

[Д.У.: Мика е представител на групата извънземни, посещавали някога Земята, и известни като Олмеки. Сините Авиани ни запознаха с Олмеките чрез Кори и казаха, че те ще ни помагат да преминем през процеса на Възнесение тук на Земята. Едва неотдавна Олмеките разгромили драконианците на своята родна планета, преди около три поколения. Те живеят по около триста наши години.]

Мика ми каза, че всички същества, присъстващи днес в залата, са били в контакт или със Сините Авиани, или със Съществата със Златни Триъгълни Глави още преди прехода на техните звездни системи. Различни групи от Вътрешната Земя се приближаваха към Пазителите, група след група. Те се покланяха и общуваха с Пазителите.

ПОЯВАТА НА СТРАЖИТЕ

След като групата на Вътрешната Земя приключи с приветстването на Пазителите, се появиха Стражите.

[Д.У.: Стражите са група хора със сивкава кожа, които по-рано се появиха като охранители на руините на Расата на Древните Строители – руините, които Кори видя на Венера. Изглежда те са проекции на тези, които някога са били същества в обществото на Расата на Древните Пазители, изчезнали много отдавна. Те не са ИИ (Изкуствен Интелект), а са някакъв вид проекция от друга реалност. За тях е известно много малко. Обикновено те не се появяват на други срещи на ТКП.]

Стражите приветстваха Пазителите и започнаха общуване.

Следва продължение ...

Превод на Част 1 :

http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/20/.1589245

http://lucecita.blog.bg/novini/2018/01/20/.1589246


Източници:

https://divinecosmos.com/start-here/davids-blog/1225-abr-legacy?showall=&start=1

http://divinecosmos.e-puzzle.ru/page.php?al=390




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lucecita
Категория: Новини
Прочетен: 1680257
Постинги: 987
Коментари: 96
Гласове: 905
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Блогрол