Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2018 23:32 - Разкаянието на безбожника: православни чудеса
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1995 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Имах близка приятелка, която се ожени. Първата година им се роди син Владимир. Още от раждането си, момченцето поразяваше с необикновено смирения си характер.

imageВтората година им се роди синът Борис, който също учудваше всички, но - с извънредно неспокойния си характер.

 Владимир завърши всичките класове, като първенец. След завършването на университета той постъпи в духовната академия и беше посветен в свещенство 1917 година.

 Владимир тръгна по пътя, към който се стремеше и за който беше избран от Бога, още от раждането си. От самото начало започна да печели уважението и любовта на енориашите, но 1924 година, той и родителите му бяха изселени в Твер, без право да напускат града. Те трябваше да са постоянно под надзора на ГПУ. А 1930 година Владимир беше арестуван и разстрелян.

 

Другият брат, Борис, влезе в комсомола, а после, за огромна мъка на родителите му, стана член на Съюза на безбожниците. Отец Владимир, още докато беше жив, се стараеше да го върне към Бога, но не можа да го разколебае. 1928 година Борис стана председател на Съюза на безбожниците и се ожени за момиче, комсомолка, също безбожница…

 

…1935 година аз ходих за неколко дни в Москва, където случайно срещнах Борис. Той радостно се хвърли към мене с думите: "Господ, по молитвите на брат ми, отец Владимир, на небесата, даде, да дойда на себе си".

 

И ето каво ми разказа: «Когато се венчахме (по настояване на родителите), майката на моята невеста я благослови с иконата "Неръкотворният Спасител" и й каза: "Само ми дай дума, че няма да я изхвърлите; макар и да не ви е нужна сега, само не я хвърляйте". Иконата, действително не ни беше нужна, и я отнесохме в плевнята.

 

След година ни се роди момче. Ние и двамата бяхме щастливи. Но детето се роди болно, с туберкулоза на гръбначния мозък. Ние не жалехме парите за лекари. А те казваха, че момчето ще доживее само до шест годишна възраст.

 

Детето ни стана вече на 5 години, а здравето му все по-лошо. До нас дойде слух, че в изселване е знаменит професор по детски болести. Детето беше съвсем зле, и аз реших да отида и да поканя професора при нас. Когато тичах към гарата, влакът замина пред очите ми. Какво можех да направя? Да стоя и да чакам, а там жена ми е сама, и изведнъж детето умре без мене? Помислих и се върнах обратно. Пристигам и заварвам следната картина: майката плаче, стои на колене до креватчето, прегърнала вече изстиващите крачета на момченцето...

 

Местният фелдшер каза, че това са последните му минути. Аз седнах до масата, срещу прозореца и се предадох на отчаянието. И изведнъж виждам, като на яве, че се отваря вратата на плевнята, излиза покойният ми брат, отец Владимир, и държи в ръце нашата икона на Спасителя. Аз онемях: виждам, как идва, как се развяват дългите му коси, чувам как отваря вратата и чувам стъпките му. Аз целия изстинах, като мрамор. Той влиза в стаята, приближи се до мене, мълчаливо ми подаде иконата в ръцете, и изведнъж видението изчезна.

 

Не мога да опиша с думи, какво почувствах, но веднага се засилих към плевнята, намерих иконата и я положих върху детето. Сутринта детето ни беше напълно здраво. Лекувалите го лекари само разтварят ръце, а от туберкулозата няма и следа. И аз веднага разбрах, че има Бог, и разбрах молитвите на брат ми.

 

Заявих, че напускам Съюза на безбожниците и не скривах случилото се с мене чудо. Навсякъде говорех и известявах за случилото се с мене, и призовавах към вяра в Бога. Кръстихме сина, и му дадохме името – Георги».

 

Аз се простих с Борис и повече не го видях. Когато отново отидох в Москва 1937 година, узнах, че след кръщаването на сина им, те с жена си и детето заминали за Кавказ. Борис навсякъде открито говорел за своето заблуждение и спасение. След година той, бидейки съвсем здрав, неочаквано починал. Лекарите не открили причината за смъртта му: премахнаха го болшевиките...».

 

Из спомените на княгиня Н.В. Урусова


 

http://3rm.info/publications/30483-raskayanie-bezbozhnika-pravoslavnye-chudesa.html
 

Превод, Григор Симов

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314087
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031