Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2013 22:39 - КОСМИЧЕСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ - ЧАСТ 1
Автор: lucecita Категория: Технологии   
Прочетен: 3147 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

КОСМИЧЕСКИ  ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ - ЧАСТ 1

Документален филм на руската телевизия РЕН:

http://www.youtube.com/watch?v=sMy6aE2LcyU&feature=player_embedded


Съдържание на филма, свободен съкратен превод, първа част:


В началото на 2012 г. испански учени излязоха със сензационна теория – те предположиха, че времето може по някое време да спре. До този извод стигнаха физиците, забелязвайки странна закономерност: скоростта, с която се разширява нашата Вселена, постоянно расте, но според учените не че пространството се разширява, а времето постепенно забавя своя ход. Човек не забелязва това, но ще настъпи момент, когато времето ще спре окончателно и целият околен свят ще застине в един миг и завинаги.


Илобранд фон Людвигер, астрофизик:

“Времето е още едно измерение, което съществува на нашата планета. То явно се намира в постоянно движение. Времето може да забързва своя ход, може и да го забавя. И не е изключено, че в един момент то съвсем ще спре.”

Какви тайни крие времето? Защо то досега не е достъпно за разбирането на човека? Може ли времето да се обърне обратно?

Може ли да се обърне времето обратно и защо в различни точки на света изчезват хора, а след години неочаквано се появяват отново? Защо на стари снимки се откриват персонажи, които не съответстват на времето си, сякаш са пристигнали от бъдещето? А в наше време изведнъж попадат пришълци от миналото... Дали наши потомци са пуснали машината на времето? Или това са посланици на Вселената, чиято мисия е да ни предупредят за нещо жизнено важно?

Това загадъчно място, разположено само на 2,5 км от Москва, изследователите наричат «времеви капан». Тук на брега на Мечите езера има аномална зона, където течението на времето се изкривява. В тази местност много често изчезват хора. Те изчезват внезапно, а след няколко дена също така внезапно се появяват. Но най-невероятното е, че почти всички изчезнали не помнят къде са се намирали и не могат да повярват, че са отсъствали няколко дена.

Илобранд фон Людвигер, астрофизик:

«Както и в пространството, човек може да пътешества и във времето. За човека тези пътешествия най-често минават незабелязано. На този, който е попаднал във времеви капан, му се струва, че само за секунда е затворил очи. Но като се върне, на това място може да са минали месеци, или дори години.»

Местните жители разказват, че именно на това място те излизат от гората до езерото, преминават няколко десетки метра и изведнъж отново се оказват в гората, сякаш някаква неизвестна сила ги отблъсква назад.

Вадим Чернобров, координатор на научно-изследователски екип:

«Такива непонятни скокове в пространството и времето се случват периодично и в разказите на очевидци, които не се познават и живеят в различни села, а се концентрират на едно и също място, буквално на петдесетина метра, където се намираме сега.»

Но това не са всички загадки, свързани с Мечите езера. Местните рибари разказват, че няколко пъти са виждали в езерото огромно чудовище. Така се появила легендата за местното чудовище «Лох Нес». Изследователи от цяла Русия много пъти са правили тук експерименти. Установили са, че в езерото няма условия за съществуването на чудовище, то просто няма с какво да се храни.

Но тогава какво чудовище виждат рибарите и къде изчезват хората?  Изследователите излизат с невероятната хипотеза: може би чудовището действително съществува, но обитава в друго времево пространство? Изследователите познават такива случаи и ги наричат «хроно-миражи». Когато хората виждат картина от далечното минало на дадено място.


Вадим Чернобров:

«Когато има прекалено много разкази за фокуси, за хроно-миражи и подобни аномални явления, които се концентрират на такъв достатъчно малък участък, ние имаме право да наречем това място "хроно-аномалия".


Места, обгърнати от тайни, свързани с времето, съществуват из цяла Русия. Това е резерватът-музей Коломенское. Неговите територии разделя дълбок овраг, който понякога наричат със старинното име Волосов овраг .... Ако се вярва на преданията, тук постоянно се появяват хроно-миражи и се случват необясними истории.

Така в една от древните летописи е описан случай, станал преди няколко века. През 1621 г. до вратите на Царския дворец в Коломенское неочаквано се появил малък отряд от кримско-татарски конници. 
Взети в плен от стрелците, конниците разказали, че те са воини на хан Девлет-Герей, чиито войски се мъчили да завземат Москва през 1571 г. , но били разбити. Бягайки от преследване, конният отряд се спуснал във Волосов овраг, който бил потънал в гъста мъгла. Татарите прекарали там, както им се сторило, няколко минути, а излезли оттам след 50 години ! Въоръжението на воините явно не съответствало на това време, а повече приличали на остарели образци от втората половина на 16 век.

Но как са възможни подобни времеви аномалии? В търсене на отговор изследователите забелязали една странна закономерност. Хрономиражи възникват в такива места, където се събират гъсти мъгли, и преди тяхното появяване по необясними причини в реките възникват водовъртежи. Изучаването на тези причини според експертите може да даде ценни сведения за това какво е това “време”? Как то може да се изменя и може ли човек да влияе на тези изменения

Вадим Чернобров:

«Днес такива хроно-аномалии, т.е. места, където времето е малко забавено или ускорено, са известни няколкостотин. Астрономите, космолозите знаят огромно количество примери за хроно-аномалии в космоса. Най-известната хроно-аномалия са черните дупки. Това са места, където времето може да се забавя до пълно спиране. И какво има след пълното спиране - дали е отрицателно време или няма такова, не знае нито един теоретик и за това и до днес има спорове.»

Учените досега не могат да обяснят произхода на черните дупки. Последните изследвания на физиците и астрономите дават възможност само да се предполага, че вътре в гигантската космическа дупка времето тече другояче, но как?

Съвсем неотдавна водещият научен сътрудник на Института за ядрени изследвания на Академията на науките Вячеслав Докучаев излезе със сензационна теория. Той предположи, че черните дупки се обитават от високо развити цивилизации, които може би са способни да управляват времето и използват черните дупки за да пътешестват из галактиките.

Вячеслав Докучаев, доктор на физико-математическите науки :

«Оказва се, че животът в свръхмасивна черна дупка има предимства. Първо предимство: безопасност. Едно от предположенията защо ние не виждаме извънземните цивилизации, е свързано с това, че тези цивилизации, ако съществуват,  седят много тихо и не искат някой да ги види. Защото в нашата галактика има дефицит на полезни ресурси, както на Земята, и някой по-силен може да поиска да завладее тези ресурси.»

Това, че цивилизацията, която обитава вътре в черната дупка, има невероятно ниво на развитие, което многократно превишава нашето земно ниво, е напълно очевидно. Иначе идеално убежище във вид на черна дупка, би било недостъпно за извънземен разум - така, както сега е недостижимо за човечеството.


Вячеслав Докучаев:

»Галактиката съществува не по-малко от десет милиарда години. И ясно е, че в тази галактика, където има сто милиарда звезди, са могли да възникнат цивилизации, които са по-стари от нас не с хиляди години, а с милиони и милиарди години.»

Малцина знаят, че създателят на водородната бомба, лауреатът на Нобелова награда за мир академик Андрей Сахаров още в началото на 70-те години на 20-ти век фундаментално обоснова възможността за пътешествие във времето в други пространства. Ученият предполагаше, че галактиките във вселената са съединени с тунели, през които може да се проникне от една космическа система в друга. В своите дневници даже формулирал начина за такова преместване.


Николай Черкашин, автор на исторически разследвания:

 

За да бъда точен, аз ще го прочета (цитира Сахаров):
 
«Ние разглеждаме фантастическата възможност за това, че различните области на космоса, разделени с милиарди светлинни години, са свързани помежду си с паралелни проходи, наречени «червейни дупки". С други думи, ние не изключваме възможността за преместване от една област на Космоса в друга за нищожно малки промеждутъци от време...»

И това изразява вярата, че рано или късно човечеството ще разбере какво е това “време” и ще успее да се премества във времето.

За по-голяма ясност изследователите посочват най-простото сравнение. Ако сравним сечение на дърво с Вселената, то годишните кръгове са времевите граници, които отделят една Галактика от друга. До неотдавна науката считаше, че не е възможно да се преодолеят тези граници. Но последните изследвания говорят за това, че много скоро човечеството ще има възможност да преодолее времевата черта и да извърши пътешествие в съседната галактика.

 

Николай Черкашин:

«Тези годишни кръгове, които се наслояват и растат, растат, това са години, които можем точно да преброим и да кажем – това е 1954 година, а това е 1903 г... И, обърнете внимание, че академик Сахаров е употребил такава дума – «червейна дупка». Червоядът прояжда дървото, той прокарва най-кратки отвори, съединявайки тези годишни кръгове.

Изследователите не изключват, че по такъв принцип и в нашата вселена могат да възникват междувремеви канали. Между кръговете на отделните години, десетилетия и даже цели епохи по необясними засега причини може да се появи някакъв свързващ коридор, през който човек може да се премести както в миналото, така и в бъдещето.

Николай Черкашин:

«Електротехниците знаят, че намотките дават понякога пробив между тях. Приблизително същото, разни времена, разни спирали на времената също могат да дават такъв пробив или червоточина (червейна дупка), както я наричал академик Сахаров – канали, по които можем да попаднем от едно време в друго. Очевидно хората попадат по някакъв начин в тези канали, които за съжаление по никакъв начин не са обозначени на повърхността на нашата Земя и на нашия живот, с никакви предпазни табелки «Внимание, пропадане във времето!», «Внимание, времева дупка!»

Тази загадъчна история се случила през 1911 г. Пътниците от италиански туристически влак дори не подозирали в какво ще се превърне за тях това пътешествие. При влизане в тунел гъста мъгла обгърнала влака, а когато мъглата се разсеяла, влакът изчезнал безследно заедно с пътниците. По онова време никой не успял да обясни такова изчезване. Но тази тайнствена история има продължение и днес. Невероятно, но в продължение на един век този влак се появява и също така внезапно изчезва в най-различни кътчета на планетата! За последен път са го виждали съвсем неотдавна в Сибир. Старинният влак с надпис с големи латински букви преминал покрай една от жп гарите.

Николай Черкашин, автор на исторически разследвания:

«Също едно удивително нещо – железопътната мрежа. Това е едно от най-глобалните неща, сътворено от човешка ръка. Никаква китайска стена, никаква кула, никаква свръхдълбока шахта, нищо не може да се сравни по обем, по пространство със световната жп мрежа. При това тя цялата е свързана. Това е мрежа и в нея текат вътремрежови потоци, енергоинформационни процеси. Всяко движение по жп линията също е енергоинформационен процес и поради своята глобалност тази жп мрежа може по някакъв начин да влияе на гео-хроналното поле на Земята, да го изкривява, да го изменя.»

Но най-удивителното е, че загубените пътници на тайнствено изчезналия влак все пак се намерили.... но много по-рано, отколкото се загубили. В записките на известен мексикански психиатър от 19 век били открити свидетелства на 104 пациента, попаднали през 1840 г. в психиатричната лечебница, защото те всички твърдели, че са пристигнали в Мексико от Рим с влак!! А пътниците на загубилия се влак също били 104. Тези невероятни съвпадения дали на изследователите повод да предположат, че италианският влак действително е преминал през времето ...


Вадим Чернобров, координатор на научно-изследователски екип:

»Да се премества човек във времето може също толкова лесно, както сега може да се премества в пространството. И това, което в средните векове е изглеждало като чудо – възможността да се пътешества през цели континенти и даже през океаните, да се пресичат огромни пространства, това е било невъзможно, защото е можело да отнеме цял живот или повече, а днес стана нещо нормално. Точно такова нормално нещо ще стане и това, което сега се счита за невъзможно - пътешествие във времето. Но рано или късно, това ще стане. И понеже това може да стане рано или късно, може да се каже, че фактически вече е станало.»

Днес учените са уверени, че търсенето на отговори за свойствата на времето не е възможно без паралелно изучаване на самата Вселена. До неотдавна официалната наука не можеше да даде отговор на въпроса какво е имало преди раждането на Вселената. Считаше се, че нулевата точка на отчитането на зараждането на света е станал Големият взрив. Именно от него започнало отчитането на времето и дори физиците го считаха като дадено от висши сили начално условие за съществуването на вселената. Но последните открития поставят под  съмнение много теории от миналото.


Дълго време науката смяташе, че съществуването на други времеви пространства не е нищо повече от научна фантастика. Но последните открития на учените ни застяват да повярваме в невъзможното. Невероятно, но паралелно с нашия свят се развиват десетки подобни реалности. Само дето ние нямаме възможност да ги видим. На ако си представим, че такава възможност съществува, тогава нашият свят с множеството паралелни реалности ще напомня пчелни пити, където всяка от клетките е заселена. В една от тези пити живее човечеството, но ние не можем да видим кой обитава съседните клетки. Защото световете са отдалечават един от друг и това се случва, защото нашата вселена постоянно се разширява. Получава се, че нашата вселена се състои от множество паралелни светове, които се намират съвсем близо един до друг, но никога не се сблъскват.


Вячеслав Докучаев, доктор на физико-математическите науки:

«Днес става ясно, че ние живеем не в някаква вселена, където е имало начало и не е известно дали ще има край, а ние живеем във вселена, която е вечна във времето и безкрайна в пространството. Какво означава това? Това означава, че реалната ни вселена се оказа само малко парченце от много по-голяма друга вселена, която сега е прието да се нарича Мултивселена.»

Да си представим модела на Мултивселената е много лесно. Разбийте сапунена пяна и ще видите как в нея непрекъснато се движат множество сапунени мехурчета. По-големите поглъщат по-малките и стават още по-големи. В същото време до тях се появяват нови мехури, а други просто се пукат. Така изглежда и Мултивселената, но в космически мащаб.


Вячеслав Докучаев:

«И така, нашата вселена, която ние наричахме вселената на Големия взрив, тя е отделно мехурче, което действително е възникнало преди 14 милиарда години. Но това не означава, че само в него е била съсредоточена цялата материална вселена. До него е имало други вселени, в други мехурчета. Т.е. нашата вселена има паралелни вселени. Това са други мехурчета в тази пяна. И тази пяна се нарича пространствено-времева пяна. «

Според мнението на физиците най-грандиозното пътешествие във времето ще бъде не пътешествието от настоящето в бъдещето или в миналото, а скокът от нашата вселена в друга, съседна вселена. Теоретически начинът за такова преместване вече е намерен. За целта трябва да попаднем в черна дупка – област във вселената, чието гравитационно поле е толкова голямо, че от нея не може да се измъкне дори светлината. Наистина, за целта трябва да се преодолее път, дълъг хилядолетия. И не можем да минем без машина на времето, която би пренесла пътешествениците в местоназначението за време, което е съизмеримо с човешкия живот.  


Вячеслав Докучаев:

«Трябва или да създадем черна дупка, или да намерим такава черна дупка във вселената. Фактически черните дупки се явяват тунели, които свързват нашата вселена през входа на черната дупка, който се нарича «хоризонт на събитията» или «гравитационен радиус», и като влезем през него, можем да излезем в друга вселена, при това в друго време.»

Но с какво ще се сблъска човек, като проникне в друга вселена? Някои учени смятат, че там най-вероятно светът ще е устроен по съвсем друг начин, с други свойства и измерения. И съществата, които обитават там, живеят по съвсем други закони, които са далече от земните.

 Илобранд фон Людвигер, астрофизик:

 «За тази цивилизация полетите през времето и пространството е много просто нещо. Може би това не е постъпателно движение в пространството, а някакво преместване през пространството. И за да попаднат при нас от друга слънчева система, е необходима скорост не по-малка от скоростта на светлината. Най-близката до нас звезда е разположена на разстояние около 10 светлинни години, така че скоростта трябва да е още по-голяма, иначе ще продължи твърде дълго. Между другото, при скорост 100 000 км/ч така нареченият междузвезден прах просто би изтрил, би унищожил този кораб. Т.е. вместо полети в пространството тези обекти извършват нещо друго.»

 На Земята е прието пространството да се счита за тримерно и го измерваме с дължина, ширина и височина. Но физиците предполагат, че именно времето може да е четвърто измерение. Но накъде е насочен този вектор? Засега науката не може да отговори на този въпрос.

Следва продължение...

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lucecita
Категория: Новини
Прочетен: 2094270
Постинги: 989
Коментари: 99
Гласове: 912
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Блогрол