Прочетен: 4317 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.02.2020 11:16
Вторият постулат на Специалната теория е едно от най-мистичните нейни творения, свързващо в едно фактът, че светлината се разпространява независимо от движението на обектите-координатни системи K", с твърдението за една и съща нейна скорост с=const. във всички тези системи. Това съчетание се посреща „на нож“ от далновидния разум, тъй като по-никакъв начин не може да се впише в логическата обвързаност на мисловния процес. В тази връзка, нееднократно съм давал обосновки на тезата, че подобна феноменология е доказуема само за светлинни сигнали, извършващи движение по затворен контур „отиване-връщане“, понеже, в този случай, сборът от евентуалните еднопосочни времеви асиметрии е нула и скоростта на сигналите по контура винаги се получава с=const. Сиреч, налице са две противоположни предположения за тяхното движение, отговарящи на известните до момента опитни резултати:
1) Съгласно Втория постулат: Във всяка движеща се система K" два светлинни сигнала, отправени едновременно от началото О" в противоположни посоки, пристигат пак едновременно до равно отдалечени от О" огледала В"1 и В"2 , след което отново едновременно се връщат в изходния център О".
2) Съгласно независимото разпространение на светлината: Във всяка движеща се система K" два светлинни сигнала, отправени едновременно от началото О" в противоположни посоки, пристигат неедновременно до равно отдалечени от О" огледала В"1 и В"2, след което отново едновременно се връщат в изходния център О" (асиметрията от участъци „отиване“ се компенсира от асиметрията с обратен знак, на участъци „връщане“).
Физиката, знаем, приема априори за вярно положение 1 и, против всякакви научни норми, отказва да изследва положение 2. Преди време (2016 г) в статията „МОДЕЛИРАНЕ НА РЕЛАТИВНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ СЪС СВЕТЛИННИ СИГНАЛИ“ предложих няколко варианта на експерименти за тестване на Втория постулат – поредната отявлена провокация към сляпата вяра (останала безответна). Става въпрос за категорично установяване дали, дето има една приказка, царят е красиво облечен, както твърдят опиянените придворни (положение 1), или се разхожда гол-голеничък, извадил на показ смешните си форми (според положение 2), което срамно представление вижда и иска да прекрати ненатровеното мислене.
Сега излагам конкретна експериментална постановка, със съответни пресмятания по нея, а именно: Повтарям опита на Майкелсон с две изменения: Интерферометърът е разтворен на 1800 , а отиващите по рамената му светлинни лъчи минават през забавящо ги прозрачно вещество (в случая, стъклена пластина) с дебелина d и показател на пречупване n. На връщане, както досега, лъчите се движат само във въздушна среда.
Целта е в участъци „отиване“ да се натрупа по-голяма асиметрия-плюс от асиметрията-минус на участъци „връщане“, което нарушаване на компенсаторния механизъм да реализира достъпна за отчитане времева разлика в пристигането на лъчите до интерференчния екран. Сега от значение е само дебелината d на пластината, а дължината на рамената на интерферометъра (примерно 5м - 10м).е саамо технологична, не участва в изчисленията.
При тези условия, пресмятането на времената на двата лъча дава резултатите:
Лъч 1 – отиване по посока на скоростта v на Земята, плюс връщане:
t1=(d.n)/c + (v.d.n2)/c2 + d/c – (v.d)/c2
Лъч 2 – отиване срещу посоката на скоростта v на Земята, плюс връщане:
t2 =(d.n)/c – (v.d.n2)/c2 + d/c + (v.d)/c2
Получаващата се времева разлика е:
Δt = t1 – t2 = (2.к.v.d.n2)/c2 където к = (1–1/n2)
Заключение: Лъч 1 закъснява от лъч 2 с Δt секунди.
По-нататък логиката на разсъждаване е същата, както при опита на Майкелсон.1 На интерференчния екран полосата L (м) между два максимума на светлинната вълна се изминава за време Т (сек), респективно, честотата на придвижване на гребените на вълната ще е L/Т (м/сек). Оттук, на намерената горе времева разлика Δt (сек) ще отговаря изместване ΔL (м), с което гребен 2 изпреварва гребен 1, т.е. ΔL=(L/Т).Δt . И понеже Т=λ/с (сек) е периодът на вълната, където λ (м) е нейната дължина, а с=const. е скоростта на светлината, следва да е в сила:
ΔL/L = (2.к.v.d.n2)/(λ.c)
Тогава, при v/с=0,0001 (v=30км/сек, с=300000км/сек), d=0,001 метра, n=1,46, к=0,53 и λ=5.10-7 метра (каквато вълна е използвал Майкелсон), се получава ΔL=0,45L – стойност, която може лесно да се измери.
А при вариант на експеримента само във въздушна среда, участъци „отиване“ трябва да са с 1 мм по-дълги (чрез зиг-заг на сигнала) от участъци „връщане“, за да се получи приблизително ΔL=0,36L .
Мисля, че такива експерименти са необходими на физиката
Справка
1. Джанколи. Д – Физика, част II, М. 1989, стр.462 – 466.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Александър Николов © 2010-2020 Всички права запазени (COPYRIGHT © 2010-2020)
РАЗГРИМИРАНЕ (28) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ:...
РАЗГРИМИРАНЕ (37) НА СПЕЦИАЛНАТА ТЕОРИЯ
Боян Чуков: Европейския съюз приключи. В...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...