Постинг
25.02.2013 11:21 -
Спомени от никъде
Автор: irida
Категория: Тя и той
Прочетен: 3659 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2013 21:52
Прочетен: 3659 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 06.03.2013 21:52
Притулва се ветрено зимната нощ,
сумрак любопитен отвънка наднича,
усмивка безгласна прилична на звън,
безмълвно шепти в тишината.
Тя пак е във чата, жената позната.
Залутана птица с тревожно сърце,
ефирно притулена във полумрака,
светлеещо зимно неземно лице.
Клавишите чаткат, препускащи вихри.
Пробягват и думите, блян от слънца.
Затичват се мислите, тъй теменужни,
въздиша стаената в мрака тъма.
А там зад екрана копнежно кънтят,
любовни сонети и сладостни песни,
дарява им радост жената-мечта,
дарява им слънце и бели планети.
А после притихва, почти в полунощ,
сълзите покапват в кафето студено,
изляла бе в него горчива тъга,
залутана в мрака дъждовно притулен.
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
По какво се различава моето "обосно...
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СЕ СПАЗВАТ ПОВЕЧЕ В БЕ...
По какво се различава моето "обосно...
ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СЕ СПАЗВАТ ПОВЕЧЕ В БЕ...