Постинг
08.02.2012 14:47 -
Звездният Път на Сантяго 17
Автор: bobibozhinova50
Категория: Туризъм
Прочетен: 2440 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2012 11:54
Прочетен: 2440 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 09.02.2012 11:54
Продължение от Звездният Път на Сантяго 16
Отивам нагоре, нагоре, нагоре, а погледът ми обгръща безкрая, там където на хоризонта се слива небето с далечни сиви планини.
Стигнала до Алто до Поио имах 10.5 км. спускане. От слънчево време високо горе в планината, отивах при спускането си към гъста, непрогледна мъгла. Шеметно спускане при толкова гъста и студена мъгла, че нищо не се вижда освен част от настилката на пътя. Стръмнината на спускането се убиваше от многото завои , така че в непрогледната мъгла пътя беше не само дълъг, но и опасен.
Стигнала вече ниско, в подножието на планината в Triacastela спрях да отдъхна малко, защото чувствах ставите напрегнати от спускането, а ръцете без ръкавици, хем премръзнали, хем болят дланите. При мен дойдоха младеж и девойка. От тях разбрах, че Камино сега има още един вариант, който е малко повече километри, но интересен. Минавало се през много хубав манастир. И аз тръгнах по него - посока Samos, които вариант се влива в другия Камино малко преди Sarria. Самос e малко село в община Самос в автономна област Галисия. Историята на града е тясно свързана с манастира Сан Хулиан . Манастирът е построен на брега на река Sarria, през XII век и е сбор от стилове, съчетавайки романски, готически, ренесансови и барокови структури. Той е религиозна икона, която привлича поклонници и туристи от цял свят с величието и красотата си. Изграден е от светъл гранит, а фасадата привлича с разнообразието от фигури.Oградата е от огромни чугунени раковини, символа на Камино.
Не далече от манастира, вляво има монумент-композиция на поклонниците на 3 нива. Най-отпред и на най-високо ниво е възрастен поклонник с тояга в едната ръка, а другата е положил в областта на сърцето си. Крачи по каменен път. Малко зад него по Пътя е млад поклонник, който е обърнал главата си назад по посока към манастира, а зад него на една каменна чешма тъкмо се е измило едно момченце. Като фон зад тях е зеленината на планината.
Стигнала Sarria от О Sebreiro съм слязла на 480 м. над морско равнище за 37 км. Сарриа е родно място на един от скулпторите на всички времена Григорио Фернандес (1576-1636). До Portomarin ми остават 21 км. и приключвам деня с повече от 58 км. (Където направих отклонението през Сомос).
На входа на Портомарин има дълъг мост на високи колони над река Miсo. Историята на моста е историята на селото и води началото си от построяването му от римляните през XII век. Тогава реката е била пълноводна и единственият начин да преминават животни е бил моста, който делял двете селаSan Juan de Portomarin иSan Pedro de Portomarin.
През XII век, Alfonso I ( El Batallada) изпратил да разрушат моста, за да не избяга по него съпругата му Урракa. По-късно Педро-поклонника и Ордена Св. Йоан възстановяват моста. Още по-късно през 1801 година всичко било наводнено и опустошено около моста.Настъпило сериозно смущение на населението и започнали градеж на нов мост, който продължил 30 години. В по-наши дни през 1963 година поради язовир Belesar, старият Портомарин е трябвало да потъне. Пренасят камък по камък важни сгради на мястото, където днес е селото.
Тази история ми чете, разказва и показва един младеж, който почиваше на сянка в беседката преди входа за моста, където се отбих да отдъхна малко преди влизането си в селото. Информацията-история на селото и моста бе обогатена с много снимки и схеми. Портомарин e малко красиво селце с калдъръмени улички, ниско етажно строителство, много цветя.
Църквата Сан Хуан е един от преместваните паметници, привлекателна със стила си на замък-крепост. До нея
е имението на граф Дa Maсa, XVI век.
Пристигам за настаняване в хижа близо до църквата. Влизам в определената ми стая и...изненада. Отново виждам моите млади приятели-колоездачи. Сега са ми съквартиранти. И отново възгласи: Мама шампионка, мама шампионка.
Сутринта готови всички за път си направихме снимка в коридора пред стаята ни. Разделихме се по испански, доближаване на бузите от двете страни. Камино ни даде възможност още веднъж да се срещнем в гостилница на един кръстопът. Като излязох навън, времето показва, че ще вали. Притъмняло, облачно, студено. Хубаво време, но за почивка и спане. Чакаше времето да тръгна и заръмя ситен, много ситен дъжд. Добре, че поне нямаше вятър. Така през целия път, през целия ден.
Следва - Звездният Път на Сантяго 18
Български стадиони
Защо и как бе измислен “балканският град...
Имената на червените палачи след 9 септе...
Защо и как бе измислен “балканският град...
Имената на червените палачи след 9 септе...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 13
Архив