УЧАСТИЕ В БЮДЖЕТИРАНЕТО – ОБЩЕСТВЕНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

http://www.youtube.com/watch?v=l_2FBm2kszI

Видео, публикувано на 10 февруари 2013, с български субтитри, час и половина

Бележки по съдържанието на филма:

Порто Алегре, Бразилия дори бездомните имат своя група за обществен натиск!

Порто Алегре е родината на необикновен експеримент за Пряка демокрация.

Днес е копирано в различни форми в още около 100 други града в Бразилия.

През последните 13 години схемата за гражданско участие в общинското бюджетиране непрекъснато се разширява и подобрява.

Първото нещо, за което гласува населението, е вътрешният бюджет, заплатите и текущите разходи на кметството. Споровете започват за парите, отделени за инвестиране.

15-20% от бюджета се отделя за нови работни места и услуги, свързани с тях.

Съревнованието в обществото за тези пари е голямо. Получаваме около 1300 искания всяка година и можем да задоволим само 300-350 от тях.

Това е историята на трима от хората, включени в експеримента в Порто Алегре. Техните животи и квартали са променени дълбоко от преживяното.

Марли Медейрос, родена в бедност, отглежда сама 5 деца.
Тя е движещата сила на екологичен образователен център за рециклиране на отпадъци. Превърнала се е в некоронованата кралица на Вила Пинто - един от най-бедните квартали на Понто Алегре.
През 1994 основната икономика е била разпространение на наркотици.
Шест години по-късно се случва тотална промяна, благодарение на разрастващ се център за рециклиране на отпадъци. Над 2/3 от работната сила са жени.

Вила Пинто има 23 000 жители, това бе второто най-голямо гето в Латинска Америка. Марли Медейрос решава да промени ситуацията. В центъра за рециклиране всяка работна седмица започва с обща молитва, с молба за помощ за проблемите, благодарят за всички хубави неща, които започнали да се случват...

Наркодилърите използваха и унижаваха жените и децата. Ако не искаха да участват, ги пребиваха...

Движението “Народна демокрация” беше на власт и беше въведен революционният процес, наречен участие в бюджетирането. Можеш да поставиш твоите искания и да ги обсъдиш с представители на различни райони.

Кметът се съмнявал, че Марли може да промени хората от дилъри на наркотици в работници, рециклиращи отпадъци.

Марли: Веднага създадох проект, способен да донася същия доход, като продаването на наркотици.

Кметът: От много години приоритетът беше основна канализация. През други години приоритетът беше строене на пътища и домове. Всичко зависи от това, кои са най-натежалите социални проблеми за годината и също от хората, които посещават обществените събрания. Техните желания определят бъдещите инвестиции.

Центърът за рециклиране осигурява работа на 230 жители на Вила Пинто и привлича средства за финансиране на други проекти в общността.

Марли: Ако искаш да се справяш добре с рециклирането на отпадъците, трябва първо да рециклираш хората...

Веднъж годишно съседи от 16 квартала получават шанса да лобират за техните собствени локални проекти.
Всеки квартал има 4 общински съветници или 4 делегата.
Делегатите се избират на две големи годишни събрания, първи и втори рунд. На събранията на първи рунд се избира по един комунален делегат на всеки 10 човека, които присъстват.
Те трябва да участват в седмичните квартални срещи, за да установят какви са местните искания. Делегатите опознават добре процеса, като едновременно участват в местните срещи и в семинарите за делегати и съветници.
Всеки има 3 минути, за да представи случая си.

Хората разбират, че това им помага да имат реално влияние за подобряване на живота си.

Какво правят избраните градски съветници?

Кметът: Градският съвет не губи нито един от своите приоритети. Той продължава с всичките си обичайни отговорности и накрая градският съвет решава общинския бюджет. Но той само представя исканията на хората от кварталите и, ако тръгне срещу тях, ще бъде наказан и съветникът няма да бъде преизбран.

В добавка към съвета на кварталните представители бюджетната система въвежда и специални планьори. Тяхната роля е да обмислят и следят проектите, за ефекта им не само върху един квартал, но и върху целия град.

Ролф Науман, пенсионер, грижи се за транспортната система на града:

Това е система, може би най-ефикасната, която позволява на гражданите да взимат участие в управлението на града им, по начин, по който могат да влияят на нещата. И дори да решават за инвестиции, да решават какво става с парите, които в крайна сметка са събрани от тях.

Изразходих 6 години за целта и бях избран за квартален делегат, по времето, когато излезе проектът за околовръстен път. Този проект е под надзора на кварталните делегати. Те следят и месечните разходи на Порто Алегре. Това прави корупцията и рушветите почти невъзможни.

Всеки проект се номинира като приоритет на определен форум.

Първата година от управлението на кмета градският съвет иска да инвестира в обществения транспорт, но обществото решава, че много по-важно е да се направи канализация.

Кметството обсъжда проектите и дава предложения, но няма власт да ги променя или отхвърля

Анжелика Мариня, самотна майка, бори се за подобряване на условията в бедния й квартал. Изкачва се от локален делегат до сегашната й работа като политически организатор.Комунален делегат, съветник, координатор на общността. Помага на хората да се борят с проекти за прочистване на гетата.

Анжелика: Ако хората не осъзнаят, че трябва да се борят, за да се подобрят нещата, тогава бедни условия като тези ще останат. Сега жителите в този район се съюзяват отново. С нов президент – жена, която има ясни идеи за правата на жителите.

Кметът:
Трябва да се борим за различен тип държава, с различно разпределение на доходите. Крайната цел е общество, в което водещите характеристики са солидарност и равенство, вместо социално изключване и експлоатация.

Порто Алегре се превърна в отправна точка заради капацитета си за съпротива.
Вие сте тези, които създадоха този капацитет за съпротива.
Вие ръководите участието в бюджета. Вие образувате критични общности, които действат постоянно, призовавайки управлението към отговорност!...
 

Ресифе, град в Североизточна Бразилия
Повече от половината население на града живее в бедност и мизерия. За да се противопостави на тези проблеми, градът започва процес през 2001, който предоставя на жителите обширни възможности за участие във вземането на решения.

По-рано управлението вземаше всички решения за града. Решаваха, каквото си искат.
Но сега нито общинският съвет, нито кметът взимат решения за какво да се харчат общинските пари. Това се решава от жителите на града и ние, като представители, ги подкрепяме, търсим диалог с тях.

Всяка година градската управа помага да се започне бюджет на участието, в който жителите могат да дадат своите предложения, предимно за градоустройствени мерки в районите им.
Обширна мрежа от помощници информира жителите за тези неща.
В срещи във всички райони на града гражданите могат да изберат десет от предложените проекти за техния микрорайон.
На пленарни форуми по специални теми решават кои мерки да бъдат осъществени в 15-те области, като образование, младежта, възрастните жители, култура...

В контраст на регионалните форуми тук се разработват програми за целия град. На пленарните и регионалните форуми участниците избират делегати, които се грижат за целия процес и изпращат членове в консултативния бюджетен съвет. Този съвет изработва бюджет на базата на избраните проекти, който след това се приема от градския съвет.

За да могат гражданите да участват и в осъществяването на проектите, се създават комисии по изпълнението.

Дори децата в училище могат да участват във взимането на решения в Ресифе. В детския бюджет на участието те разработват проекти за училището и града. И тук също се избират делегати, които представляват децата в по-нататъшния процес.

Ученичка: Ние искаме компютри за училището и дворът да бъде подобрен с растения и зеленчукова градина...

От въвеждането на участието в бюджетирането са осъществени повече от 3000 проекта на стойност 220 милиона евро, главно в по-бедните квартали.

През 2010 повече от 100 000 души участваха в процеса, 3% от тях участват активно като делегати. Създава се прозрачност в политиката и осигурява пращането на парите там, където има нужда от тях.

1989: Бразилската партия на работниците революционизира концепцията за управление и установи широко успешната система за участие в бюджетирането в Порто Алегре, Бразилия. Жителите на града вече могат да участват директно в разпределението на общинските финанси.

Първата година нямахме структурата, която изградихме по-късно, но процесът се разрасна бързо...

Повече хора, повече проекти, повече участие в бюджетирането...

Порто Алегре, Бразилия

Всяка година хиляди жители на града участват в процеса на бюджетирането. През април има 2 генерални събрания. Жителите избират членове на съвета, делегати и гласуват за приоритети за финансиране.

Представителите се срещат всяка седмица, за да определят исканията и приоритетите на общността.

Каним цялата общност да се събере заедно...

Демокрация има, когато се правят големи срещи и можеш да споделиш своите чувства, срещайки човека лице в лице и да кажеш това, което мислиш...

Североизточна Регионална Асамблея, Порто Алегре

Дойдох днес с квартала ми, ще обсъждаме проблеми на общността...За по-добър живот за всички в обществото... Сега се борим за осветление, за канализация...

Най-бедните райони получават най-много проекти на глава от населението... И повече инвестиции и финансови ресурси на жител...

Партия от Периферията, за каузата на изключената младеж

Моделът за участие в Порто Алегре се разпространи в Бразилия...

През 1997 стартира на общинско ниво в Рио Гранде де Сол.

С участието в бюджетирането сега всеки има права...

Днес има самоорганизирано участие във всички структури на обществото. Не само в бюджетирането .

Това тук е обществен договор. Кметството оторизира хората да решават. Организирано, не на протести. Организирани, преференциално да решават къде да се инвестират публичните средства.

Хората тук бяха издигнати с домове, канализация, здравеопазване и със способността да генерират доходи...

Хората бяха много отворени за промяна в управлението, за нов процес ...

Но сега има и проблеми. Днес много решения в Порто Алегре се взимат, без да минат през участието в бюджетирането (УБ). Преди всичко минаваше през УБ....
Преди беше съуправление, не и днес...
Днес е на принципа “Аз съм на власт, аз контролирам. Аз правя това, което искам, и ти можеш да се оплакваш на когото си искаш".
Много е променено. Те не ходят по срещите вече. Не участват в дискусиите или дебатите...

Оригиналното участие в бюджетирането от Порто Алегре е с отворени асамблеи, съвещателни събрания, където решенията се уважават от правителството и се изпълняват. Но има и нови варианти, когато участниците се определят от кмета, или са отворени към участниците, с които са по-близки.

В отговора на това много хора се срещнаха в Порто Алегре през есента на 2007 на Международен семинар за бъдещето на Демокрацията на Участието. Те сформираха мрежа за защита на процеса в целия свят, включително в Северна Америка, където процесът тъкмо стартира....

В някои страни на Латинска Америка доскоро имаше диктатури и хората са свикнали да не участват... Във Венецуела сега участват масово...

Великобритания:

Ти гласуваш, аз управлявам...

Моделът с партийното управление е неуместен за 21 век...

Вземането на решения трябва да се взима отдолу нагоре. На много по-малко ниво, отколкото парламента...

Когато се създаде нещо, което позволява на хората да вземат решения, е невероятно колко завладяващо е и колко желаят хората да участват в тези неща, защото те са вълнуващи!

Затова хората са малко ангажирани в политики в представителния смисъл...

Демокрация е много повече от управление на мнозинството...

Предположението, че хората могат да бъдат включени, се разпространява надлъж и нашир. Това ще бъде голям двигател за промяна в управлението.

Там, където избирателната активност е много ниска, хората смятат, че политиците не работят за тях.

Политиците днес се разпореждат от върха и само веднъж на 4-5 години има избори, в които участва обществото.

Промяната ще разтърси Великобритания и света по неочакван за хората начин.

Представителната демокрация е базирана на идеята, че хората са глупави...

Част от дейностите и властта на правителството ще преминат в обществената сфера и те ще бъдат ръководени по-добре от гражданите, отколкото от правителството.

Огромен брой хора могат да вземат участие в неща като формирането на политика.

Зелената партия в Канада използва Интернет, където много хора могат да се съберат и да създадат политическа програма.

Появява се изцяло нов модел, в който ние ставаме част от управлението...

Ще се получи много по-високо ниво на хибридизация между правителството и хората...

Правителствата вместо да правят всичко, биха могли да създадат платформа, на която гражданите и други биха могли да се самоорганизират, за да създадат по-добър свят от съществуващия...

Ще имаме форма на управление, което знае какво да прави с това, което казват хората...

Политиката е, когато можеш да помогнеш, като просто казваш какво искаш...

В условията на демокрация не управлява нито най-силният, нито най-подготвеният, нито най-красивият, нито най-високият. В една демокрация управляват всички човешки същества ...

Сега избираме наши представители. Влагаме общо парите си и те ги харчат за това, за което смятат, че ни липсва... Това са бюджетите на всеки квартал, на всеки град ... Ние заработваме парите, а представителите ги харчат...

Нищо не е по-мощно от идея, чието време е дошло...

ВЛАСТ НА МАЛЦИНАТА

Демокрацията идва... ВЛАСТ НА ТЕБ И НА МЕН

ЗАЕДНО ЗА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ

Румен Петров

8 октомври 2011, Форум Родителство, Горичка

 Трагичната липса на локална демокрация...

 Време за участие

Преодоляване на системно насажданото взаимно недоверие, отчуждаване и обезвластяване на гражданите...

Имаме ли апетит за локална демокрация?

Трябва системно да се събираме... Не само пролетариите трябва да се обединяват, и демократите трябва да се обединяват.

Социалните грижи не са подчинени на нищо, което да прилича на местно самоуправление...

Има ли апетит болниците да се управляват от граждански настоятелства?

Спорт и развлечение – нещо, което съставлява огромна част от местния живот, не принадлежи на местната общност...

Местният бюджет не се разглежда като нещо, което местните хора управляват, за да решим нещата, които съставляват живата тъкан на живота извън семейството.

Пространството извън дома е страшно и, за да не бъде страшно, трябва да започнем да го управляваме.

Засега идеята за местната демокрация няма представителство...

Централната власт трябва да се балансира с местна власт ...

Можем да сме общински съветници в малък мащаб, например в мащаба на един блок...

Столичният общински съвет е нещо огромно, то не може да се управлява демократично...

Форуми като “Горичка" – по кварталите. Те ще бъдат училището за участие, от което ще имаме нужда и ние, и нашите деца...

Трябва да се събираме и да мислим как да създаваме обществен натиск за промяна на всички нива...

 да прави с това, което казват хората... саздвлението на бюджетирането.