Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2013 09:39 - Представителната демокрация НЕ Е демокрация
Автор: lucecita Категория: Видео   
Прочетен: 1522 Коментари: 0 Гласове:
1



Представителната демокрация НЕ Е демокрация

Видеолинк:
http://www.youtube.com/watch?v=TBakG2LDjlk

 


Пряката демокрация позволява на хората да се самоуправляват, без намесата на бюрократи и политици. Всички трябва да се съгласим, че политиците са корумпирани.

 Демократичната система трябва да бъде задвижвана отдолу нагоре, а не както е сега: отгоре спускаща се власт, която оформя човешките мисли, надежди, възгледи и очаквания.

Политиците нареждат на хората какво трябва да мислят, мечтаят, кого трябва да мразят, от кого да се страхуват, кого да боготворят.

Те ни оформят, вместо да е обратното.

За да спечелят избори, нашите представители взимат пари от паричните потоци за ПР фирми и мощни мозъчни тръстове, за да манипулират медиите.

Всички тези групи си сътрудничат в огромни мрежи, пропагандиращи информация и оформящи общественото мнение така, както парите и интересите мислят, че трябва.

Работейки за потушаването на дадени проблеми чрез ограничаване на дебата и атакуване на всяка група, която застрашава тяхното благосъстояние.

Най-опасният резултат от тази система е ограниченият политически дебат.

Отново и отново ни казват, че политическият спектър не е по-широк от досегашния, че обществото може да взима решения само за данъци, аборт, здравеопазване и образование, но дори и за тези проблеми имат много ограничено влияние.

Политическото царство е напълно обезсилено. Няма никаква промяна, защото системата на представителна демокрация по самата си същност предполага последователни слаби резултати.

Не би трябвало на всеки 4 години да излизаме от дома си, за да гласуваме за един от двама кандидати да станат наши представители. Предполага се, че тази личност представлява волята на народа и ще взима решения за всяко човешко същество, което представлява.

Няма значение дали на някои места се гласува масово срещу избраните на власт. Те ще трябва да слушат и да се предоставят на управлението на този човек, когото никога не са виждали и няма да срещнат.

Тези последствия са противоположни на идеята за свобода.

Както Буш винаги е обичал да казва: “Аз съм решаващият.”

Някои намират това изявление за недемократично, но това е реалността за всяка държава.

Това не означава, че демокрацията е зла по своята същност, но политиците не са представители, още по-малко са израз на човешките нужди, искания или желания.

Не става въпрос, че политиците искат да са бюрократични – те са бюрократи.

Не са само някои политици демагози – всички  са такива. Те трябва да са демагози, за да спечелят избори.

На политиците може и да не им харесва да лъжат, да се преструват, да използват въздействащи фрази.

Те трябва да вземат пари от големи корпорации, ако искат да победят.

Не е трудно да се види, че политиците са всичко друго, но не и представители на облика на нашето общество. Тези хора не живеят в същата политическа класа, като останалата част от обществото. Личните финанси на депутатите от Камарата на представителите са средно около 5 милиона, а при сенаторите около 16 милиона долара. Тези политици нямат нищо общо със средностатистическия човек. Те не живеят в жилища подобни на нашите. Те не разбират какво е да нямаш здравна осигуровка. Някои от тях никога не са били част от работна сила. Тези така наречени представители летят в частни самолети. Тези хора не знаят нищо за нашия живот и финансовите ни борби.

Знае се, че съветският стил на икономика не работи, защото малка елитарна група не може да знае всичките вътрешни процеси и взаимодействия на цялостното функциониране на икономиката в обществото. Просто е прекалено сложно.

Само хора, които са част от процеса, могат да имат истинско разбиране за нуждите и желанията за задоволяване на живота им и тогава да се създаде гражданско общество, което ще осъществи обществените желания.

Нашият модел на демокрация съдържа същия нефункционален заряд като съветския.

Докато не създадем нови начини за социално взаимодействие и вземане на решения, не можем да твърдим, че живеем в истинско демократично общество.

Защото представителната демокрация не е демокрация и никога не е била.

Нашата избирателна система избира обикновени хора и ги превръща в неморални политици.

Политиците се корумпират не защото го искат, а защото системата го изисква.

Тези хора не могат да бъдат реформирани, защото апаратът, в който работят, не го позволява.

Да опитаме да намерим най-добрия политик не е решението, защото политиците не трябва да съществуват, нито режимът на представителна демокрация.


ЗАЕДНО за Пряка Демокрация

“Демокрацията на участието” е система, при която хората гласуват на колективни събирания, за да решават своята съдба и да увеличат колективната си свобода.

Тази демокрация не трябва да поставя прегради пред индивида.

Хората трябва да могат да правят и говорят каквото искат, стига да не вредят на други или на тяхната собственост.

“Демокрацията на участието” трябва да съществува само когато хората се събират и всички в групата са ангажирани. Нейната функция не е за лична свобода, а за колективна такава. Един без друг е все едно да кажеш, че си наполовина свободен.

Вместо един да казва на другите какво да правят, групата като цяло взима решенията. Тази група се самоуправлява. Един човек – един глас. Няма лидери или йерархии. Всички са равни.

Ако един член реши да не гласува, няма проблем. Той не бива да бъде принуждаван да прави обратното.

За да може този тип демокрация да сработи, групите или асамблеите не трябва да превишават 250 души. Иначе не всеки ще бъде чут и системата ще стане твърде сложна.

Представители като политици или мениджъри ще бъдат заместени от делегати. Те се избират от групата. Те не изнасят речи и не държат никаква формална власт. Единствената им задача е да изпълнят решението на групата.

Ако групата вземе решение, а делегатът изпълни различна задача, то делегатът може да бъде отзован.

В общество, организирано по този начин, ще се появи по естествен път децентрализирана мрежа от общности. Групи, които доброволно ще се свързват помежду си.

Демокрацията трябва да бъде пряко пропорционална спрямо това до каква степен влияе на живота ти.

С други думи, повече власт в общността, отколкото в някакво място, далеч извън нея.

Решенията няма да спаднат, а ще изплуват по естествен път на повърхността, изразявайки най-съкровените желания на обществото.

Това ще позволи на хората да създадат общество, основано на техните собствени желания и мечти, вместо изолираното общество, в което живеят днес.

Това е болно общество, в което бегло познаваме съседите си и се подминаваме плахо, в което нашите колеги не са нищо повече от конкуренти и в което елитно малцинство доминира над мнозинството.

“Демокрация на участието” ни позволява да взаимодействаме вътре в нашите общности, работно място, социални събирания, в атмосфера на равенство, взаимно уважение и съгласие.

Ние трябва да бъдем тези, които вземат решенията, които измислят идеята и прилагат резултатите, съвместно с останалите човешки същества.

Днес работим колективно не за крале и монарси, а за тези, които ни плащат.

Ние работим за политици, които използват парите ни за техните нужди.

Работим за директори, които крадат от нашия труд, за да се облагодетелстват.

Това са новите крале, те държат обществото в окови, докато те самите са свободни.

Не само колективната свобода е техен заложник, но и индивидът.

В момента всичката ни енергия, креативност, интелигентност, време и свобода работят за елитно малцинство.

Те не са нищо повече от крадци, които живеят от нашата кръв, пот и сълзи.

В “Демокрация на участието” групите се събират доброволно и решават своето бъдеще.

Предците ни са построили пирамидите за фараоните.

Представете си какво би могло да постигне едно свободно общество, ако е свободно да управлява своите ресурси и труд. Хората са привидно различни, но с почти идентично ДНК.

Нашето ДНК физически се проявява чрез плътта, включително и в оформянето на мозъка ни. В резултат на което нашите мисли, идеи, емоции, морал и надежди изминават същия път. Общата нишка е желанието за постигане на лично удовлетворение и широк спектър от човешки изживявания.

Личната ми надежда е, че истинската свобода, разгърната от "Демокрация на участието" за всички, ще подтикне обществото да сложи край на проблема с оскъдицата. Ресурсите ще бъдат достъпни за всички, премахвайки нуждата, бедността и икономическите страдания. Еднообразните работи ще бъдат автоматизирани, за да намалят ненужните задачи и трудът ще се превърне в избор. В тази обстановка ще сме свободни да прекарваме времето си в неща, които харесваме като изкуство, спорт, социализиране, музика, пътешествия, учене или просто мечтаене.

Човешкото желание е да произвежда автентични, а не конкурентни иновации. Тепърва предстои да разберем дали това бъдеще е постижимо.

Тези идеи могат да бъдат постигнати само ако хората работят за тези резултати.

През историята управниците, били те крале, вождове, монарси, диктатори, мениджъри или политици, са доминирали над живота ни. С времето властта е преминала от един към много. Те вземат решенията, казвайки ни как да живеем, как да мислим и какви да бъдем.

Тяхното време свърши.

“Демокрацията на Участието” прави всички управници на самите себе си.

В тази децентрализирана система индивидите представляват само себе си, в условията на свободен договор и сами управляват делата си по справедлив начин.

Днес йерархията създава разделение, при което малцина решават нашите съдби и животи.

Тази напълно неефикасна система пренебрегва естествените човешки способности, интелект и креативност  проблема с оскъдицата всички на индивида.

Група от 20-тина души разговаряйки, дебатирайки и отчитайки всички възможности, е по-добра от малцина, които управляват делата ни.

Днес идеи се подминават, за да могат да бъдат запазени разделенията на властта и благосъстоянието. Тази остаряла  система превръща хората в идиотски същества и в хора, които преминават през живота като зомбита, тихи, безпомощни и самотни.

Когато други вземат решения вместо нас, казват ни как да живеем и действаме, ние гравитираме около състояние на инфантилност.

Хората в обществото се нуждаят да имат думата, избор, усещане за сила и собствен глас.

Нашата централизирана и бюрократична система пречупва духа ни. Обществото и неговите институции не са предназначени за човешки същества.

Системата на представителната демокрация е античовешка система и трябваше да бъде изхвърлена на боклука през 20 век.

Най-добрата ни възможност за истинска свобода, едновременно колективна и индивидуална, е чрез система на “Демокрация на участието”.

Време е да отнемем от нашите господари властта да доминират и унижават.

Личната свобода постигна невероятни победи през последните сто години, но без колективна свобода, независимо на работното място или в политическата сфера, е само наполовина свобода. Дотогава не можем да кажем, че живеем свободно.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lucecita
Категория: Новини
Прочетен: 2570605
Постинги: 995
Коментари: 99
Гласове: 914
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол