В тази глава са описани по-важните вещества с индолна структура, които имат халюциногенно или близко до него действие. Повечето от тях са от природен произход и отдавна са били използувани в примитивните религии за предизвикване на мистичен екстаз. Повишеният интерес към много от описаните по-долу вещества е резултат от откритието, че те се съдържат в много широко разпространени европейски и североамерикански растения и даже животни. Те са относително слабо изучени от официалната наука, най-вече поради законовите ограничения за работа с халюциногени. Независимо от това, много хора, които проявяват интерес към древните шамански ритуали, или просто от любопитство, експериментират с тях и повечето от получените досега данни са резултат от такива любителски експерименти. Психонавтите, които имат за хоби този вид изследвания, са много далеч от популярната представа за дрогаджия; даже тези от тях, които не са професионални учени, имат задълбочени познания в областта на ботаниката, химията и фармакологията. Експериментите със слабо познати халюциногенни растения и синтетични продукти са твърде опасни за хора без специална подготовка, тъй като даже определен вид храна, непредпазливо изядена предния ден, може да причини сериозно отравяне.

1. N,N-ДИАЛКИАТРИПТАМИНИ

От тази група вещества в природата се среща единствено диметилтриптаминът (DМТ), който е съставна част на много халюциногенни средства, използувани в Новия свят. DMT е синтезиран още в началото на века, но неговите свойства станали известни, едва когато го открили в халюциногенните средства, използувани от индианците. Безпредметно е да се изброяват всички растения, съдържащи това широко разпространено в природата вещество. Индианците използуват най-често различните видове Virola и Prestonia amazonicum, а напоследък ентусиастите се опитват да извличат DМТ от някои европейски растения, сред които у нас се срещат Phalaris arundinacea и Ph. aquatica. Методите за екстракция са доста трудоемки, тъй като съдържанието на DМТ в тях е твърде ниско.

Поради много бързото му разграждане, ефектът на DМТ не се проявява при поглъщане; той се употребява предимно като се пуши, или по-точно чрез вдишване на парите му. Индианците в Южна Америка смъркат прах от растението, при което активното вещество се абсорбира от организма достатъчно бързо, за да може то да прояви действието си. Друг подход, използуван още от праисторическите фармаколози, е да се смесят тези растения с други, които съдържат инхибитор на метаболизма на DMT, обикновено хармин. Халюциногенната доза на DMT и всички описани по-долу вещества е около 70 mg мускулно или 15-30 mg при вдишване.

В периода на научната еуфория, настъпил след откриването на LSD, се е смятало за напълно естествено някой любопитен учен да изследва въздействието на подобни вещества върху себе си и да опише ефектите им. През 1957 г. един унгарски изследовател, чието име се пише Szara (който може, нека го произнесе правилно), е сравнил действието на DMT и DET с това на LSD и мескалина. Той описва действието на DMT така: "На третата минута след инжекцията се появиха вегетативни симптоми. като бодежи, треперене, леко гадене, мидриаза, увеличено кръвно налягане и ускорен пулс. В същото време се появиха ейдетични феномени, оптични илюзии, псевдохалюцинации и накрая истински халюцинации. Халюцинациите бяха от движещи се, ярко оцветени ориенталски мотиви, а по-късно видях прекрасни сцени, които много бързо се сменяха. Лицата на хората изглеждаха като маски. Емоционалното ми състояние бе приповдигнато, понякога до еуфория... Съзнанието ми беше напълно обзето от халюцинациите и вниманието ми бе приковано към тях;

не можех да си давам сметка за събитията, които стават около мен. След 3/4-1 час симптомите изчезнаха и аз бях способен да опиша какво се бе случило."

Действието на DMT много бързо изчезва - при пушене ефектът му не продължава повече от 15 минути, поради което той е станал известен като обедната дрога на бизнесмена (businesman"s lunch trip). При венозна инжекция или пушене ефектът настъпва почти мигновено с връхлитащо усещане за напрегнатост и неосъзнат страх, който някои оприличават на усещането, което са изпитвали, когато са се возили на американско влакче; това усещане преминава за около минута. Смята се, че в сравнение с LSD, ефектът на DMT е повече стъписващ, отколкото просто приятен.

След DMT са синтезирани и други подобни съединения, сред които Най-известен е диетилтриптаминът (DET), пропилните и изопропилни производни също имат халюциногенен ефект, както и смесените производни, съдържащи два различни заместителя. Същият изследовател описва ефекта на DET така:

"Симптомите на експеримента с Т9 (DET) са накратко следните. 15 минути след инжекцията на 60 mg Т9 се появиха същите вегетативни симптоми, както при DMT. Илюзиите, халюцинациите и атетозните движения в лявата ръка бяха същите, както с DMT; но промяната на обкръжаващия свят и предизвиканата от нея емоционална реакция бяха силни и впечатляващи. Маскообразните лица на хората, съноподобната мистериозност на предметите и стаята ми даваха усещането, че съм отишъл в друг свят, напълно различен, странен и изпълнен с тайни. Този чудесен, но странен свят ме привличаше в един момент, но само в следващия миг не исках да го приема. Изпаднах в недоумение; не знаех какво би трябвало да направя. Започнах да ходя нервно напред-назад и си повтарях: "Трябва да направя нещо, трябва". Това бе особена двойна ориентация във времето и пространството; знаех къде съм, но също така бях принуден да приема този странен свят като реалност. Лампата в стаята бе запалена за няколко минути и, докато я изключат, ми се стори, че е изминала цяла епоха, пълна със събития и случки, но в същото време знаех, че са изминали само няколко минути." Ефектът на DET продължава около 2 часа.

Друг изследовател отбелязал, че известно време след експериментите с DMT и DET много от участниците в тях показали повишен интерес към изкуството; в този смисъл техният ефект е много сходен с този на LSD. Някои от участниците започнали да рисуват, търсейки начин да изразят преживяванията си, въпреки че преди това въобще не проявявали такъв интерес. Един професионален художник отбелязал: "Чувствувах се както когато започвах да уча живопис, когато опитвах да разглеждам нещата съзнателно с окото на художник... за човек с обичайното мислене този експеримент сигурно би се сторил стьписващ и чуден, но един артист с творчески ум и фантазия би бил по-малко впечатлен”. Един млад поет след опита заявил: "Нещата ми се разкриха в тяхната същност, чувствувах, като че знам какви са те в действителност, живеех в тях и бях в непосредствена връзка с тях. Имах огромна нужда да пиша, да изразя тези прекрасни чувства."

Дипропил - и диизопропил триптаминът (DPT и DiPT) са интересни с това, че при тях ефектът може да се наблюдава и при перорално приемане. В малки дозите предизвикват приятна релаксация, поради което на времето DPT е бил предложен като средство за улесняване на контакта между психиатрите и техните пациенти, но след забраната на всички подобни вещества тези експерименти са прекратени. Въпреки това, известно е, че на последък една църква (напълно християнска) в Ню Йорк използува DPT в своите ритуали. Тук е невъзможно да бъдат описани ефектите на всички синтезирани досега диалкилтриптамини. За действието на някои от тях особено характерни са слуховите нарушения, които се изразяват в промени във височината и тембъра на възприеманите звуци.

2. БУФОТЕНИН И 5-МеО-DMT

За пръв път европейците се запознали с употребата на тези халюциногени още при второто пътуване на Колумб, който през 1496 г. посетил о. Хаити. Един от участниците в експедицията писал: "Този прах те смъркат през носа и той ги отравя в такава степен, че не знаят какво правят, когато са под въздействието му." Наркотикът се получава от кората на дървото Anandenantera peregrina, което расте от Хаити и Пуерто Рико до Аржентина. В Хаити го наричат кохоба, а на континента йопо. В миналото индианците използували тези средства, за да предизвикат смелост преди битка или за да получат пророчески видения.

Основното действуващо вещество на кохоба и йопо е буфотенинът, но освен него те съдържат DMT и 5-МеО-DMT, които също има подобно действие. Буфотeнинът представлява 5-ОН-DMT и по структура много прилича на естествения невромедиатор серотонин. В организма той много бързо се разгражда и затова при перорално приемане няма психомиметично действие. Индианците и техните съвременни последователи го използуват по същия начин, както DMT. Този начин на приемане не е толкова прост, тъй като всеки, който се е опитал да го повтори, е установил, че за това е необходимо придобиването на известно умение; за смъркане на праха индианците правели специални кухи тръбички с Y-образна форма, които пъхали в двете ноздри. Много съвременни изследователи, които са опитали да повторят това, са срещнали големи затруднения и някои от тях, очевидно ядосани от неуспеха, твърдят, че буфотенинът въобще няма никакво действие. При венозна инжекция, обаче, действието му е несъмнено. Дози от 1 до 2 mg предизвикват симптоми като стягане в гърдите и корема и зачервяване на лицето. При инжектиране на 4 mg се появяват първите психически промени - чувство за тежест, релаксация и визуални халюцинации. По-големите дози (8-16 mg) водят до лека еуфория, като халюцинациите включват обикновено геометрични форми, а лицето придобива силно пурпурен цвят. Първоначално се появява гадене, но то бързо преминава; пулсът и кръвното налягане се променят минимално, но настъпват мидриаза и нистагъм.

С подобна структура е 5-метокси-диметилтрипгаминът (5-МеО-DMT), който има по-малко странични действия и има типичен халюциногенен ефект при вдишване на 2-5 mg. Неговото действие започва много внезапно, но е и много кратковременно; цялата психоза не продължава повече от 15 минути. Любопитно е, че овцете в Австралия обичат да пасат едно местно растение, което го съдържа, въпреки че в следствие от това започват с мъка да се държат на краката си и могат даже да умрат.

Буфотенинът е получил името си от обикновената крастава жаба (Bufo bufo), в кожата на която за пръв път е намерен; той се съдържа повече или по-малко в отровата на всички жаби от семейство Bufonidae. Освен буфотенин и 5-МеО-DMT отровните жлези на жабите съдържат и сърдечната отрова буфотоксин; изсушеният секрет от жлезите от хилядолетия се използува в Китай като лекарство, наречено ч"ансу. Съвсем неотдавна американски етнофармаколози изследвали отровата на една от местните жаби (В. alvarius), която съдържа много 5-МеО-DMT. Те установили, че при поглъщане тя е силно отровна, но при пушене е напълно безопасна и предизвиква типичен халюциногенен ефект. Обикновената крастава жаба е едно от малкото животни, които съдържат халюциногени. Според европейската фолклорна традиция жабите са непременна съставка на магическите напитки, които варят вещиците, и не е изключено още в древността да е бил известен начин, по който жабешката кожа може да бъде използувана като халюциноген.

Освен няколкото вида жаби, известни са много малко животни, които съдържат халюциногени; това са някои кефапови риби, обитаващи Тихия океан. Изяждането им причинява халюцинации и кошмари, особено по време на сън. Двама журналисти от National Geographic Magazine решили да проверят слуховете за странните свойства на т. нар. риба-сън (Kyphosus fuscus), която се среща около остров Норфолк, и се убедили в тяхната истинност. След като изяли малко варена риба и двамата имали странни сънища, които единият от тях резюмирал така: "Беше чиста научна фантастика". Има сведения, че месото на тази риба съдържа много буфотенин, така че не е изключено при поглъщане на големи количества от него той да действува и перорално. Буфотенин е намерен и в халюциногенните гъби от рода Amanita.

3. ПСИЛОЦИН И ПСИЛОЦИБИН

Магическите гъби, използувани от астеките и другите народи на доколумбово Мексико, са открити за европейската наука от Р. Гордън Уосън през 1957 г. Обикновено за този ентусиазиран изследовател се говори като за ботаника Уосън, но търсенето (и успешното намиране) на халюциногенни гъби е било негово хоби. Интересът на банковия чиновник Уосън към гъбите възникнал по доста необичаен начин. През 1927 г. той се разхождал в гората със своята млада жена Валентина, рускиня по произход, когато неочаквано забелязали група мухоморки, от вида на които Валентина изпаднала в екстаз. Младият съпруг решил, че това е поредна проява на загадъчната славянска душа, но постепенно така се заинтересувал от гъбите, че те станали семейно хоби. Уосън смята, че от най-ранни времена хората са били силно впечатлени от свойствата на халюциногенните растения, които "биха могли да бъдат мощен детонатор за душата, ума и въображението на древния човек". По негово мнение, именно тези необичайни преживявания са тласнали хората към идеята за Бога; по ирония на съдбата почти всички съвременни религии се отнасят враждебно към търсенето на божественото по такъв непосредствен начин и смятат за по-приемливо предъвкването на сухите слова на отдавна умрели пророци.

Първото документирано използуване на гъбите датира от 1502 г.; по време на коронацията на последния астекски император Моктесума II магическите гъби били дадени на пленените тлашкалански принцове преди да ги принесат в жертва. Всички съобщения за употребата им са достигнали до нас от испански монаси и не е учудващо, че те са ги смятали за опасен, вреден и най-вече дяволски обичай. Индианците от своя страна започнали да крият всички сведения за свещените гъби, които наричали теонанакатл - божия плът. Към началото на нашия век те се превърнали в една от хилядите, смятани за недостоверни, легенди, разказвани за доколумбовите цивилизации.

Употребата на свещените гъби се смята от индианците за много важна и отговорна церемония; тя става винаги при затворени врати през нощта. Характерът на преживяването силно зависи от настройката и личността на човека, както и от опита и умението на водача му в церемонията; това обикновено е местния знахар и магьосник. Съществува голяма разлика между честата употреба на пейот и рядкото, само при специални случаи, използуване на магическите гъби; обикновено към тях се обръщат, за да получат пророчество, което да разреши сериозен житейски проблем или да помогне при тежка болест. В някои райони на Мексико в наши дни гъбите първо се носят в църквата, където върху тях пада Божията благословия, и чак тогава се прибират вкъщи. Има сведения, че още през 1938 г. няколко бели хора били допуснати до ритуала. Уосън получил първия си опит с гъбите през 1953 г.; той описва ефекта им по следния начин:

"Свещените гъби на Мексико те завладяват с тяхната неустоима сила. Те водят до временна шизофрения, или псевдошизофрения, в която тялото ти е легнало, тежко като олово, върху рогозката, и докато ти наблюдаваш и общуваш със съседа си, душата ти лети към края на света и може би към друга плоскост на съществуването. Гъбите действуват различно на различните хора. Например някои изпитват само божествена еуфория, която може да се преобрази в неконтролируем смях. В моя случай, аз имах халюцинации. Това, което видях, беше по-ясно видяно от всичко, което съм виждал до тогава. Аз гледах през окото на душата си, а не през лещите от рогово вещество на моите естествени очи. Нещо повече, това, което виждах, беше просмукано с огромно значение; аз бях обзет от благоговение. Моите видения, които никога не се повтаряха, бяха от неща, невидяни в този свят: никакви автомобили, никакви градове с небостъргачи, никакви реактивни самолети. Всичките ми видения имаха първична чистота; когато видях амвона в ренесансова катедрала, той не бе черен от годините и дима, но изглеждаше като току що донесен, направен преди малко от ръцете на майстор резбар. Дворците, градините, морските гледки и планините, които видях, притежаваха нова и чиста красота, която идваше понякога до всички нас като мълния; видях няколко фигури, обикновено от голямо разстояние. Но веднъж видях човешка фигура от една ръка разстояние, една жена. по-голяма от нормалното, гледаща към здрачаващото се море от своята колиба на брега. Това е любопитно усещане; със скоростта на мисълта можеш да се преместваш, където пожелаеш, и вече си там, безплътно око, уравновесено в пространството, виждащо, но невиждано, невидимо и безтелесно.

Обърнах внимание на визуалните халюцинации, но всички сетива са еднакво засегнати и целият човешки организъм е изместен в плоскостта на интензивното преживяване. Една глътка вода, едно вдишване от цигара те преобразяват, оставяйки те без дъх от учудване и удоволствие. Емоциите и интелектът също са приповдигнати. Цялото ти същество трепти от живот."

При някои от церемониите халюцинациите били предимно като геометрични мотиви, а друг път като описаните сцени. Чувството за преминаване на времето изчезнало, но преживяното се отпечатало изключително ясно в паметта на Уосън. Той пише, че по време на психозата не се появили еротични идеи, но всички участвуващи имали силно чувство за братско единение; по-сетнешните експерименти показали, че псилоцибинът действително има способността да причинява у хората състояние, в което те възприемат чувствата на околните като свои собствени. След като в популярното списание Life се появили описанията на Уосън, от гъбите се заинтересувал микологът Роже Хайм. Те били идентифицирани като Psilocybe mexicana; по-късно се оказало, че още много други видове гъби с такива свойства са широко разпространени по целия свят. Пример за това е невзрачната гъбка Psilocybe  semilanceata, която расте по пасищата и поляните в почти цяла Европа. В Уелс все още не са забравени древните обреди, в които се употребява церемониална напитка, приготвена от магически гъби и мед.

В работата по изследването на халюциногенните гъби се включил вездесъщият Хофман, който в 1958 г. изолирал от тях две активни вещества, които нарекъл псилоцин и псилоцибин. Псилоцинът представлява 4-ОН-DМТ, а псилоцибинът е негов фосфатен естер. Предполага се, че в гъбите присъствува псилоцибин, но в организма на човека той бързо се разгражда до псилоцин; двете вещества имат практически еднакво действие. Действуващата им доза е 5 - 10 mg това количество се съдържа в 5 до 12 гъби. Псилоцинът и псилоцибинът са били синтезирани от Хофман, но този синтез има предимно научно значение; обикновено се употребяват самите гъби, които имат кисел, неприятен вкус. Заедно с мескалина и LSD, псилоцибинът е третия член на т. нар. класически халюциногени. Първите изследвания на ефекта на чистото вещество били проведени в лабораторията на Хофман; той резюмира действието му така: "Орални дози от порядъка на няколко милиграма водят след 20 до 30 минути до промени в психичната сфера, Психичните симптоми, причинени от малки дози, т. е. до 4 mg, включват настроението и контакта с обкръжението, така че често има субективно приятно усещане за интелектуална и телесна релаксация и откъсване от околния свят. Често тези ефекти са свързани с приятно чувство на физическа умора и тежест, но понякога обратното, на изключителна лекота - като че ли тялото на човек се носи в пространството. С по-високи дози, 6 до 12 mg по-изразени са дълбоките психически промени; те са свързани с промени на пространствените и временни възприятия и с промени на възприемането на тялото и собствената личност. Налице е зрителна свръхчувствителност и тя може да доведе до илюзии и халюцинации. В това съноподобно състояние често изплуват отдавна забравени неща, някои от които идващи от най-далечното детство.

Токсичноста на псилоцибина, определена върху животни, е много слаба, сравнена с дозите, които са ефективни при хората. LD-50 за мишки е 280 mg/kg, т. е. псилоцибинът е 2.5 пъти по-слабо токсичен за мишки от мескалина, но при това е 50 пъти по-активен като психомиметик за човека."

Както бе казано, именно магическите гъби събудили интереса на Тимоти Лиъри към халюциногените. По време на хипипоколението те придобили голяма известност, макар и никога толкова голяма, колкото LSD. Трябва да отбележим, че добропорядъчният Уосън се отнасял с огромно отвращение към хипитата, които поели към Мексико в търсене на новото преживяване. Той изпаднал в ужас от начина, по който било профанирано неговото откритие: "Това бяха хипита, псевдо-психиатри, чудаци и даже ръководители на туристически групи с послушното си стадо, много от които водеха разни девойки." Впрочем, по това време често на желаещите да опитат магически гъби продавали гъби, откъснати в отсрещния парк, инжектирани с LSD или даже с РСР.

През 70-те заедно с LSD спаднала популярността и на гъбите, но напоследък тя се възражда отново. Причината е в откритието, че халюциногенни видове от родовете Psilocybe, Paneolus, Stropharia растат почти навсякъде в Северна Америка и Европа - не само в затънтените гори, но и в градските паркове. Много от любителите на странни преживявания смятат, че е по-добре да употребяват този природен халюциноген, отколкото да купят на улицата нещо, което е синтезирано със съмнителна чистота. Един от съвременните ентусиазирани почитатели на гъбите е ботаникът Терънс МакКена. Той е автор на няколко книги за ролята на халюциногените в развитието на човешката култура, както и на първото практическо ръководство за домашно отглеждане на магически гъби. Независимо от това увеличаване на популярността на гъбите, би било твърде пресилено да се каже, че то е взело епидемични размери, нито пък има опасност това да стане; причините бяха изтъкнати при обсъждането на LSD.

Имало е опити псилоцибинът са се използува при лечението на някои психични заболявания. Особено е интересно въздействието му върху болни, които страдат от загуба на паметта; почти половината от тях се оживяват и си спомнят отдавна минали неща.

4. АЛФА-АЛКИЛТРИПТАМИНИ

Наличието на алкилна група в алфа-положение води до бавно разграждане на тези вещества в организма, поради което те са активни перорално. Преди време като антидепресант се е използувал препаратът моназ (етрипгамин, АЕТ), но отскоро той е забранен, тъй като в повишени дози ефектът му много прилича на този на екстази. Индопанът (моназ М, IТ290) е МАО-инхибитор и все още се използува в медицината като антидепресант. В дози от около 50 mg, които са значително по-големи от терапевтичните, той предизвиква лека еуфория и засилване и изкривяване на възприятията. По силно е неговото 5-метоксипроизводно (DMS). При поглъщане на 2 до 4 mg DMS след 1/2 час се появяват първите симптоми - гадене и неприятно чувство в корема. Действието му достига своя максимум между 2-ия и 4-ия час и се изразява в аналгозия и нарушаване на възприятията, без да настъпва нарушение на фината двигателна координация; продължителността е около 8 часа.

5. ХАРМАЛА АЛКАЛОИДИ

Името на хармаловите алкалоиди идва от названието на растението Peganum harmala, което е разпространено от Мароко до Тибет; у нас то е известно под името зърнеш или гробищник и се среща рядко в Североизточна България и по Черноморското крайбрежие. От зърнеша са изолирани няколко алкалоида, но тези, които имат действие върху психиката, се съдържат в корените и най-вече в семената му; последните съдържат предимно хармалин, докато в корените има хармин. Някои етнофармаколози смятат, че е много вероятно древната опияняваща напитка сома да е била приготвяна именно от зърнеш. Много учени обсъждат халюциногенните свойства на зърнеша, но твърде малко хора са го вземали съзнателно, за да се убедят лично в това. По този повод авторът реши да направи своя скромен принос в родната халюцинология, което му дава правото да говори за това растение от първо лице.

В 10 часа сутринта на гладен стомах взех 8 д смлени семена, които по мои изчисления съдържаха еквивалента на около 300 mg хармалин. С мен беше една моя позната, която трябваше да ми помогне, ако нещо се случи.

Очаквах ефектът да настъпи след час, но още след 20 минути усетих леко бръмчене в ушите. Постепенно ме обхвана летаргия и легнах; когато се опитвах да ходя, силно залитах, но легнал се чувствувах добре. Бръмченето се засили, като от време навреме се разделяше на два различни звука, които се гонеха в главата ми. Когато си затворих очите, започнаха да се появяват бледи образи. Тези картини бяха тъмно червени или сиви на черен фон и, макар и не особено ярки, бяха напълно отчетливи. Често се повтаряше мотивът на решетка или мрежа, а по-сложните образи приличаха на компютърна анимация, накъсана на бавни кадри. Макар че имах тремор, който ми пречеше да пиша, без никакви проблеми можех да разговарям и напълно ясно осъзнавах какво става. През цялото време слушах музика. След около час внезапно осъзнах, че бръмченето в главата ми се е засилило и се е оформило в проста мелодия, която приглася на музиката; това явление рязко свърши, когато свърши песента. В една от песните прозвуча дълъг протяжен вик, който предизвика у мен няколко кадъра на стилизирана мъжка глава, която крещи. Малко след това се появиха първите и единствени образи в ярки цветове - резедаво и цикламено. По това време лекото гадене се засили и само с помощта на моята позната успях да се добера до тоалетната преди стомахът ми да изригне цялото си съдържание. След повръщането бръмченето и образите постепенно започнаха да избледняват. Към вечерта и летаргията почти изчезна и аз станах да свърша това-онова вкъщи. Оказа се, обаче, че интоксикацията все още не е отзвучала. Когато рязко движех глава, виждах ярки линии по периферията на зрителното поле; помислих ги за халюцинации, но бързо усетих, че те са ярки ехо-образи на ръбовете на стаята и мебелите. Скоро и те изчезнаха и аз отидох да вечерям, след което прекрасно спах. Седмица след това ехоефектът се появи отново за няколко секунди; това се случи при преход от тъмно на светло.

Моите преживявания не се отличаваха съществено от малкото други описания на хора, които са вземали зърнеш. Неговото халюциногенно действие е несъмнено, макар и да е по-различно и по-слабо изразено от това на класическите халюциногени. Най-съществената пречка е вкусът на дрогата, който би могъл да се определи като неописуемо отвратително горчив; седмици наред само споменът за този вкус предизвикваше у мен непреодолимо гадене. Освен силната атаксия и треморът, които не ми причиняваха неудобства, докато спокойно си лежах, интоксикацията не бе съпроводена от други неприятни усещания.

Дали в миналото зърнешът се е използувал като халюциноген все още е спорно, но това е несъмнено за южноамериканската лиана Banisteriopsis caapi. От нейната кора се приготвя напитка, която се нарича каапи или аяхуаска; освен лианата в нея се добавят много и различни съставки, но целта на всички тях е да засилят хапюциногенния ефект. Тази напитка от векове се е използувала от най-примитивните народи на Южна Америка, но в наши дни се употребява без никакви предразсъдъци и от бялото население на страните, където расте лианата. "Около това растение се е създал особен култ, особено в Бразилия - страна, в която измислянето на нови култове е почти толкова популярно, колкото и футбола. Алкалоидите, които се съдържат в нея, придават на напитката синкава флуоресценция, която безспорно усилва славата й на мистично средство. Сред различните чудесии, които се разказват за каапи, най-впечатляващо е твърдението, че с нейна помощ човек получава телепатични способности.

Напитката се употребява в семеен или приятелски кръг; при този ритуал винаги един човек остава напълно трезв, за да помогне на тези, които имат неприятни изживявания. След обичайните първоначални неразположения започват виденията. Очите обикновено са затворени и преживяването се състои в смяната на различни образи, доминирани от ярки цветове - син, зелен и пурпурен. Възприятията са слабо засегнати; много редки са маниите и дереализацията. Разказва се забавната история за пилота на малък самолет, който решил да впечатли индианците в бразилската селва, като им показал няколко филма; индианците били силно разочаровани от киното и заявили, че вече са виждали подобни и даже още по-интересни неща под въздействието на сипо (това е местното название на питието) и че не смятат да го заменят за такова ерзац удоволствие. Ефектът на напитката силно зависи от начина на живот и манталитета на хората, които я употребяват. Не е забелязано някой да се е пристрастил към каапи или да е получил увреждания.

Активното вещество на тези питиета е алкалоидът хармин (телепатин). Той, както и хармалинът в зърнеша, инхибира мозъчната моноаминооксидаза (МАО), в резултат на което се повишава концентрацията на серотонина, допамина и другите моноаминни невромедиатори. За ефекта на нативните питиета голямо значение имат и другите им съставки. Инхибирането на МАО от хармала алкалоидите силно забавя метаболизма на буфотенина и DMT и по този начин много усилва силата и продължителността на действието им. Индианските шамани, като добри познавачи на лекарствените взаимодействия, отдавна са знаели, че при смесване на йопо и каапи ефектът е много силен и това много често се прави; в тази смес хармала алкалоидите действуват не толкова като халюциногени, колкото осигуряват проявата на халюциногенното действие на DMT и другите по-лабилни индолни производни. От друга страна, инхибиращият ефект върху МАО може да доведе до сериозни отравяния, ако през това време се приемат храни, богати на аминокиселината тирозин; пример за такива продукти са червеното вино, шоколада и сиренето.

Чистите алкалоиди са слабо изучени, но се смята, че хармалинът е активен при пушене или инжектиране на 25-100 mg или при 300 - 400 mg взети перорално; харминът е два пъти по-слаб. Двата алкалоида са относително слабо токсични; смъртните дози са няколко десетки пъти по-големи от халюциногенните.

6. ИБОГАИН

Едно от най-известните и уважавани растения в Екваториална Африка е ибогата (Tabernanthe iboga), Влиянието на ибогата и подобните на нея средства върху човека е слабо изучено, тъй като те се пазят ревниво от тайните общества в Африка. Тези общества са първообраз на затворените аристократични клубове в Европа и САЩ и напоследък стават все по-популярни сред местния елит; заедно с това става популярна и употребата на ибога, включително и в тези страни, където преди това не е била известна. Първоначално тя се е срещала само в Габон, Конго и Заир, но днес се отглежда и консумира и в други страни от Западна Африка. На последък ибогата става известна и в Европа; още през 30-те години във франция се продавал екстракт от нея под названието ламбарен. Подобни средства все още са достъпни в много страни, но другаде, напр. в САЩ, те са забранени. Известно е, че спортистите понякога ги използуват като допинг.

От африканските растения в Европа като афродизиак Най-известен е коринантът, но самите африканци са убедени, че ибогата го превъзхожда в това отношение. Ибогата е описана за пръв път от Грифон дьо Беле през 1864 г.: "В малки количества тя е афродизиак и стимулант; войниците и ловците често я използуват за да ги държи будни през нощта." Според местните вярвания ибогата има много други полезни приложения. Тя се използува от тези. които искат с нейна помощ да открият ценни предмети. които те самите или други хора са скрили по време на предишните си съществувания. На тези странни ритуали, наричани огбандже, обикновено се подлагат млади момичета и деца, които под въздействието на ибога непременно трябва да си спомнят къде са скрили съкровищата, които са натрупали по време на предишните си прераждания. Смята се, че ако се съпротивляват, това неизбежно ще доведе до внезапната и загадъчна смърт на някой от техните близки.

От изсушения корен на растението се приготвя средство, с чиято помощ се общува с духовете и боговете от туземния пантеон. Местното население се отнася повече с уважение, отколкото със страх, към ефектите на растението, но малкото бели хора, които са преживели това състояние, са изпитвали силно безпокойство. Един европеец, който е присъствувал на церемонията, я описва по следния начин: "Жреците и помощниците им приготвиха ибогата, разделиха напитката на порции, и тогава мъжете започнаха да танцуват около стълбовете на храма - те се движеха, тъпчеха с крака и трескаво подскачаха. Торсовете на мъжете плуваха в пот и от време на време те се втурваха към съда с вода, пиеха големи глътки и след това отново подемаха своя танц. Някои от жените тресяха хлопки, други пееха, а ритъмът постоянно се ускоряваше. Цялата група стана като едно същество, устремено към някаква невъзможна победа."

В ибогата се съдържат дузина индолни алкалоиди, от които изглежда ибогаинът е основната действуваща съставка. Той е изолиран в чист вид и е установено, че има психомиметично действие в доза около 300 mg Механизмът на действие на ибогаина върху психиката е крайно неясен; има данни, че той взаимодействува с някои от опиатните рецептори и с ММDА рецепторите, което го сродява повече с дисоциативните анестетици, отколкото с другите индолни халюциногени.

Ефектите, които оказват ибогата и чистият алкалоид върху психиката, силно зависят от дозата и настройката на субекта. Ниските дози предизвикват стимулация; по-високите дози водят до фантастични видения, възбуда, опиянение и халюцинации, а настроението се мени от силен ужас до еуфория. Предметите изглеждат заобиколени от ореоли, които преливат в цветовете на дъгата; типични са слуховите, обонятелни и вкусови синестезии. Хората, които са участвували в експерименти с ибогаин, разказват, че са изпаднали в подобно на сън състояние, в което съзнанието е запазено; фантазиите картини се оприличават на филм, който върви на висока скорост, или на серия от диапозитиви. Много високите дози водят до летаргия, която може да продължи 45 дни или до смърт.

Последните изследвания показват, че ибогаинът може да намери приложение за лечение на зависимостта от опиати, кокаин, амфетамини и алкохол, тъй като силно подтиска абстинентните явления и намалява влечението към наркотика. Впрочем, както се вижда от досегашните резултати, този вид лечение е наистина ефективен за преодоляване на абстинентните явления, но в лечението на коя да е зависимост това, което има първостепенно значение, са психологичните фактори; с това се обяснява, че много от излекуваните след време отново се връщат към своя наркотик.

В югоизточна Азия отдавна са известни Психоактивните свойства на растението Mitragina speciosa; смята се, че те се дължат най-вече на алкалоида митрагинин. В някои страни от Малайския архипелаг и Индокитай от него се приготвят напитки или просто листата му се дъвчат. В Тайланд тези продукти се препоръчват на наркоманите, които искат да се излекуват от опиатна зависимост, но не е ясно доколко те действително им помагат. Преди известно време употребата на растението в Тайланд достигнала такива размери, че правителството я забранило.

Освен споменатите тук, съществуват още много други индолни алкалоиди, за които има информация, че оказват действие върху психиката, но тези сведения са крайно непълни и недостатъчни, затова те няма да бъдат обсъждани.