КОСМИЧЕСКИТЕ СПАСИТЕЛИ – ЧАСТ 2 (продължение)
Документален филм на руската телевизия РЕН:
http://www.youtube.com/watch?v=Y-eTWSHsBLw&feature=player_embedded
Видеото е публикувано на 5 януари 2013
Съдържание на филма, свободен съкратен превод
Линк за Част 1 на превода:
http://lucecita.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/01/29/.1047364
Част 2:
Защо нашите братя по разум не установяват пряк контакт с нас?
Анна Ажажа:
”Те не могат просто да кацнат и да общуват с нас, защото нашата цивилизация е на такова ниво на технологично развитие, когато ние можем просто да унищожим нашите братя по разум, без да изясняваме, защо са долетели...”
Има още десетки версии, обясняващи защо досега не си обменяме с извънземните електронни писма и SMS-и.
Юрий Григориев, криптолог:
“Извънземните казват, че нашето ниво на интелект е само 2%. Затова няма смисъл от директна връзка с нас. Ние няма да ги разберем. Можем да ги погледнем и, като видим тяхната сила, ще започнем да им се кланяме.”
Голяма част от експертите смятат, че ние просто не сме способни да се разберем, защото имаме твърде различни пътища на развитие. Техните методи на комуникация твърде много се отличават от нашите. Дори е напълно възможно, че самото им съществуване протича по други закони. Например, те нямат физическо тяло, а живеят като енергийно поле. Човечеството е способно само на комуникация на ниво образи, изразени с думи.
Александр Семьонов:
“Ние сме свикнали да смятаме за разумни само съществата, които са от наш тип, които живеят на планета като нашата. Иначе ние просто няма да ги разберем, ако са други. А всъщност космическият живот, както са отбелязвали велики мислители като Циолковски и Вернадски, може да е представен в полеви вид, може да съществуват във вакуум или в други честоти и ние просто не ги виждаме, не ги усещаме, не ги забелязваме.”
Коя от тези версии е вярна, не е толкова важно. Много по-важно е друго. Ако внимателно анализираме статистиката на аномалиите, ще се изясни: всеки път, когато у човечеството са възниквали проблеми, всеки път, когато то е трябвало да изчезне от лицето на земята, в епицентъра на катастрофите и авариите, в най-опасните места, са се появявали загадъчни светещи обекти.
През нощта на 20 срещу 21 март 2010 г. започна изригване на вулкан в Исландия. Този вулкан е толкова малък, че даже няма собствено име и се нарича с името на покриващия го ледник. Никой не е очаквал, че това джудже може да причини толкова проблеми. Първото и, както се оказало после, най-безвредното последствие станало изхвърлянето на облак вулканична пепел. Заради това авиотранспортът в цяла Северна Европа беше нарушен.
Но главните трудности започнаха по-късно. Започна да се разчупва ледникът. Появиха се пукнатини от 300 метра до километър. Ледникът започна бавно да се топи. Но най-страшното: след повторното изригване след 3 седмици околната температура се повиши толкова, че причини топенето на близките реки и тяхното ниво се повиши с един метър. Поради опасност от наводнение започна евакуация на жителите от южната част на страната.
Сеизмолозите регистрираха всеки ден нови трусове в зоната на бедствието. Те не бяха силни, от 2 до 4 степен, но точно такова поведение беше много добре познато на сеизмолозите. Те заявиха, че Европа е на границата на небивало бедствие. Малкият вулкан всеки момент ще разбуди намиращия се на 20 км от него вулкан Катла. Именно така се е случвало по-рано. Изригванията на този малък вулкан винаги са предшествали изригванията на Катла, който е огромен и много по-активен. Ако това се беше случило този път, последствията щяха да са непоправими.
Катла е изригвал няколко пъти за последните хиляда години и всеки път това е ставало след изригване на малкия вулкан. Катла е висок 1500 метра, а диаметърът на кратера му е 10 км. Дори при слаба активност горещата магма има такава повърхност, че неизбежно нагрява атмосферата с няколко градуса.
През 2010 г. геофизиците очакваха много по-мощно изригване, отколкото последния път през 1918 г., когато неговото изригване беше признато за най-мощното за 20-ти век. Тогава много дни небето оставало черно от пепел, а немислими обеми вода от разтопилите се ледници смъквали снега от планините и го завличали в океана, превръщайки го в айсберги. По обем наводнението било сравнимо с обема на всички реки по света, взети заедно, а изхвърлянето на пепел в такова количество предизвикало изменение в състава на атмосферата, която станала по-плътна. Слънчевите лъчи практически не достигали до повърхността на земята, особено в Северна Европа. Това довело до захлаждане и половината от реколтата по света била загубена.
Прогнозата за развитието на събитията през 2010 г.еение в състава на атмосферата била просто шокираща.
Джей Милер, вулканолог:
“По нашите прогнози изригването на Катла през 2010 г. щеше да е приблизително 6 пъти по-силно от изригването му през 1918 г. “
Ако това се беше случило, югоизточната част на страната щеше да бъде пометена от поток, по обем 2 пъти по-голям от обема на водата в най-широкото място на Амазонка, около 400 000 куб. метра в секунда. Крайбрежните страни в Северозападна Европа също щяха да се окажат заляти.
На 16 април височината на стълба от пепел достигна абсолютен рекорд - 13 километра! Пепелта започна да попада в стратосферата и да се разнася по цялата планета. Тя достигна дори Приволжието на Русия. Жителите на исландските острови спешно започнаха да се готвят за евакуация. Изглеждаше, че катастрофата не може да се избегне.
И изведнъж става съвсем неочаквано чудо. На 18 април стълбът от дим и пепел става почти наполовина по-нисък. От 13 той спада на 8 километра. Удивително, но именно в този ден, когато се случило това, очевидци фиксирали над страшния вулкан странни светещи обекти. Вижте тези снимки – на тях се виждат обекти, летящи около стълба от пепел...
А на тези кадри отчетливо се вижда обект, който се движи право над кратера, на височина около 2 километра. Той е заснет сутринта на 16 април 2010 г. Излиза, че моментът на появяване на странните обекти в небето съвпада със спадането на активността на бушуващия вулкан. Много изследователи оцениха тези кадри като доказателство за това, че за избягването на катастрофата може би са изиграли роля НЛО. Невъзможно е да се каже дали тези събития са свързани директно, но след два дена вулканът вече стихна.
Александр Семьонов:
“При всички големи събития на Земята, при които се отделя или може да се отдели голямо количество енергия, се появяват НЛО.”
Както говорят изследователите, такива примери за участието на НЛО има огромно множество. Какво е това? Неизвестни на науката физически явления? Фалшификати на шегаджии и мистификатори? Или може би наистина това са извънземни кораби? Може би някой наистина се грижи за нас и с всички сили ни защитава от техногенни, природни и космически катастрофи?
Александр Семьонов:
“Тези цивилизации, които са ни задминали технологично, безусловно са по-хуманни, напреднали, духовни, по-добри, иначе те биха се самоунищожили и не биха дорасли до нивото, когато могат да усвояват просторите на Космоса и времето...”
Неотдавна учените получиха косвено потвърждение на тази хипотеза. През август 2004 г. руска изследователска експедиция начело с Юрий Лавбин извърши изследвания в долината на река Подкаменна Тунгуска - на мястото, където е паднал Тунгуският метеорит. Геолозите успяха да открият съвършено невероятен артефакт – няколко парченца странна сплав. Някои от металите на тази сплав така и не бяха идентифицирани. Повторните анализи също не дадоха резултат. Част от компонентите не приличаха на нито един от химическите елементи, които се срещат на Земята. При това се оказа, че намерените парчета имат просто невероятни физически свойства. По здравина тази сплав само малко отстъпва на титана, по твърдост превъзхожда волфрама. При това е много лека – толкова, че голям самолет, изработен от тази сплав, може да бъде повдигнат от всеки човек!
Анна Ажажа:
“Когато нашите изследователи започнали да изучават материала, от който са направени тези обекти, оказало се, че това са сплави, които не могат да бъдат направени на Земята. Това са други технологии, каквито няма на Земята.”
Откъде са се появили тези удивителни парченца под слоя растителност в Сибир? Предположението, че сплавта се е получила от само себе си в резултат от взрива на мястото на падането на Тунгуския метеорит, беше отхвърлено. Защото никога, нито в една точка на света, на местата на падане на метеорити не е открито нищо подобно.
Ако размислим, къде може да се използва тази сплав, то на ум ни идва фантастична версия – такава сплав може да защитава космически кораби, т.е. да се използва в тяхната обшивка. Защото точно тези качества, която има тази сплав, просто са необходими за защита в Космоса, а също при кацането на космически апарати. Но ако това наистина е обшивка на космически кораб, то излиза, че тук, в Сибирската тайга, се е разбил извънземен кораб. И съдейки по това колко трудно е било да се открият тези парченца, защото те са били напълно покрити с растителност, аварията е станала много отдавна.
Юрий Лавбин, президент на фондация “Тунгуски космически феномен”:
”Всичко беше засипано с пръст, отгоре растат големи дървета, храсти, мъх...”
Юрий Лавбин се занимава с изучаване на Тунгуския феномен повече от 30 години. И сега той е уверен, че вече сме успели да се приближим към разгадаването на случилото се в тайгата. Лавбин успял да пресъздаде веригата на събитията на случилото се, по минути и секунди. За него станало очевидно, че тук се е разбил космически кораб. И, най-главното, това се е случило, когато неговият екипаж се е опитвал да прехване носещия се към Земята Тунгуски метеорит. Тази операция по прехващането трябвало за пореден път да спаси Земята от разрушение. Но героите от Космоса успели само да смекчат удара. При това самите те са загинали.
Но и това не е всичко, което успели да изяснят изследователите, възстановявайки хода на Тунгуската катастрофа. Оказва се, че метеоритът падал на земята съвсем не така, както е трябвало. Метеоритът летял към Земята със скорост около 60 км в секунда. След като влязъл в атмосферата на планетата, скоростта на камъка започнала да намалява. При това той започнал да се нагрява поради триенето във въздуха. На височина около 12 километра от повърхността на Земята скоростта му намаляла до 40 км в секунда. А 5 километра по-надолу той избухнал и се пръснал на парчета. И най-голямото от тези парчета оставило огромната яма, поваляйки дърветата в района на река Подкаменна Тунгуска. Но такава развръзка съвършено не се връзва с това, което знаем за метеоритите. Работата е там, че тези камъни не се взривяват сами.
Но, ако метеоритът не е могъл да се взриви сам, значи някой му е помогнал, някой го е взривил? Може би този космически кораб, за който говорят някои изследователи? Може би намерените от експедицията на Юрий Лавбин парченца от неизвестната сплав са доказателство за това? Ако допуснем, че тази версия е вярна, излиза, че пилотите на космическия кораб са постъпили като камикадзе? Но защо те са се пожертвали? Това е можело да се направи само за да спасят земляните. Защото, ако целият метеорит се беше врязал в земята, щетата щеше да е много по-голяма. По предположение на експертите такъв огромен метеорит е можел да унищожи едва ли не цялата територия на Сибир. Нещо повече, ударната вълна от такова стълкновение би обиколила планетата няколко пъти и несъмнено би дошла до места със селища, без още да загуби своята разрушителна сила. И този удар е можел да стане пусков механизъм за много мощни земетресения по целия свят, а те от своя страна биха предизвикали цунами.
Алън Харис, водещ специалист от Института за космически изследвания на САЩ:
“Астероид с такива размери, ако беше паднал на Земята, би довел до най-ужасни последствия. Той неизбежно е щял да предизвика изменение на климата. Само от един камък е можело да се стигне до глобално затопляне, или обратно - охлаждане...”
Разбира се, падането на този метеорит нямало да убие всичко живо на планетата. Но стихийните бедствия са щели да засегнат половината от земното кълбо и са щели да изменят необратимо климата на планетата.
Излиза, че именно този странен апарат, чиито обломки са намерени в Сибир, е спасил множество животи. Защото когато той се е сблъскал с метеорита, той не само го е разбил на части, но и намалил силата на удара на този камък. Но тези, които са управлявали този летателен апарат, са пожертвали живота си. Но защо? На кого е било нужно да умира заради хората? Ако предположим, че извънземните постоянно ни протягат ръка за помощ и се стараят да направят така, че земната цивилизация да не загине, те трябва да имат мотиви за това.
Едно от основните обяснения за такова поведение на неземните същества стана следната версия: те ни помагат, защото ние с тях сме роднини. Някои изследователи са убедени: ако ги нямаше тях, нямаше да ни има и нас.
Анна Ажажа:
“В древните хроники пише, че някой ни е създал от своята кръв и плът, по свой образ и подобие, за да се възпитаваме тук и да бъдем равни на някакъв по-висш клан. Школата по възпитаване на човешкото съзнание е както и обикновеното училище. Те са създали този свят като наблюдатели, или като контролираща система, и ни следят. Ние не можем да им противодействаме, но можем да се сприятелим с тях.”
Пръв хипотезата за това, че животът на Земята е бил донесен от Космоса, изказал шведският химик Сванте Арениус. В края на 19 век той заявил: Земляните съществуват само благодарение на панспермията. Под този термин се разбира космическото разпространение на зародиши на живот. Те могат да попадат на тази или друга планета заедно с метеорити, астероиди или космически прах. Прах и камъни, откъснали се от други планети, долитат заедно с известно количество микроорганизми. Тези бактерии започват да мутират в непознатата среда, пораждайки живот. После, в хода на еволюцията, те могат да се развият и до разумни същества. Именно така на Земята се появили хората, смятал Арениус...
Изследователите са уверени, че животът на Земята се е появил не по стечение на обстоятелствата. Той специално е бил поместен в условия, благоприятни за развитието на различни организми, за да се получи някакъв нов вид същества. Очевидно хората са станали този сполучлив експеримент, развили са се от конкретно ДНК. Излиза, че получаваме помощ от извънземните, защото те не искат прекратяване на този експеримент.
Александр Семьонов:
“Ние, хората на Земята, сме експеримент на някакви космически сили – генетичен, или полеви, или вирусен... Никой не знае как е възникнало всичко тук на Земята. Но, общо взето, това е някакъв експеримент и с нас работят...”
Съгласно друга версия, популярна сред американски изследователи на непознатото, извънземните помагат на земляните само поради желанието си да съхранят всичко живо по принцип. В течение на милиони години цялото пространство на Слънчевата система се намира под внимателното наблюдение на една извънземна цивилизация, чиято мисия се състои в запазването на всеки живот в Космоса. Те са своеобразна Междугалактическа Спасителна служба.
Александр Семьонов:
”Съществува Закон за запазване на живота, като един от главните хуманистични закони във Вселената. Т.е. ако се е зародил някакъв живот, някаква цивилизация, може да е някакъв растителен живот, някакви разумни космически сили от други светове се стараят да го съхранят...”
Но има и още една причина, както казват други изследователи. Както нашата планета е всъщност един огромен супер-организъм, в който всички процеси са взаимно свързани, такъв голям организъм е и нашата Слънчева система. Така може да се говори за взаимовръзки и между всички обекти в Галактиката и в цялата Вселена. Земята като малка частичка от този голям организъм просто трябва да остава жива, за да не наруши всеобщото равновесие.
Александр Семьонов:
“Ако човечеството се държи неправилно, него го коригират, не му дават да се унищожи окончателно. Във всеки случай се стараят. Това не означава, че това старание е достатъчно. Ние можем да полудеем и все пак да натиснем някакво ядрено копче.”
Във всички случаи някакви извънземни сили продължават да запазват нашия живот. И тяхната грижа за нас продължава векове. Потвърждение на това са множество исторически факти – в летописите се споменава за появяване на някакви същества, има изображения на някакви странни обекти на различни картини... Най-често са ги наричали ангели.
Ангелите са се появявали всеки път, когато се е случвала беда. Например, през зимата на 1811-12 г. в САЩ, на север от град Мемфис, близо до Мисисипи, се случила поредица от силни земетресения. Обикновено тези райони и така страдали от наводнения, но тази зима местните жители направо възприели като края на света. Река Мисисипи потекла много пълноводна, такова мащабно наводнение не е имало дотогава... Тогава жителите разказвали за невероятно събитие. На 12 януари 1812 г. рано сутринта хората излезли от домовете си, защото чули странен звън. Те помислили, че това е тръбата на Архангела, която възвестява края на света. На небето се виждало странно светене и фигури – някои продълговати, някои кръгли, които бавно се движели над хоризонта. Жителите на Мемфис ги нарекли Ангели. Такива масови видения могат да се отнесат към религиозна истерия, но фактът си е факт – след това утро цялото население на града разказвало една и съща история, и това описание много прилича на днешните описания на НЛО. Дали тези ангели от Мемфис са били пришълци, които за пореден път са се опитвали да спасят земляните?
Анна Ажажа:
“Свидетелства за такива същества се срещат и в европейски летописи, а също в летописи на Япония и Китай. В руски летописи се споменава, че през 1716 г. над Петербург имало битка между два огромни облака, с мълнии, с градушка, с комети наоколо. В летописи от средните векове се срещат описания на най-различни небесни обекти - зигзагообразни, с формата на пура, чинии, дискове. Това, което виждаме днес, го е имало и през средните векове."
Дори ако човечеството постоянно се намира под шапката на по-разумни и по-развити същества, чиято основна грижа е оказването на спешна помощ, все пак не трябва да забравяме, че спасението на давещия се е дело на самия давещ се. Защото в един момент, когато за пореден път се заиграем с ядреното оръжие, когато отново изпуснем някоя атомна централа или разлива на нефтено петно, можем да не успеем да дочакаме Космическата Спасителна служба, колкото и да бърза тя да ни дойде на помощ...
Която и да е тази благородна сила, която пази нашата планета и от космически бедствия, и от нас самите, добри извънземни или непознати закони на Вселената, ясно е едно - Космосът е много по-мъдър от нас и по-сложен от нашите представи за него. Впрочем, това не означава, че можем да продължаваме безнаказано да правим поразии в нашия общ земен дом...
Свободен съкратен превод: Лусесита
Марихуаната - едно добро и почтено расте...
завръщане на свещеното.....
Местните казвали, че преди от небето да се появи метеоритът, "изпод земята" излетели странни светещи кълба. Молже би те са част от древна земна зщитна система, а може да е на извънземни - засега не е ясно.
Но ... които и да са те - Защитниците на Земята, то им благогаря!
Благодаря им за всяка намеса, предовратила или обуздала бедствие, за което може да не сме и подозирали.
Благодаря ви!
