Степан Андреев, 5 октомври 2016

Най-близките перспективи: общодостъпни екологично чисти и безопасни източници на енергия, изчезване на течните радиоактивни отпадъци, получаване на химически елементи в необходимото количество

Превод от руски език, акценти:

”Съвременното състояние на изследванията на нискоенергийните ядрени реакции (LENR) и перспективите за промишленото им използване”

- доклад на доктора на физико-математическите науки, секретар на Института по обща физика  “А.М. Прохоров” на Руската Академия на науките Степан Николаевич Андреев в секцията «Ядрената физика в решаването на глобалните екологически проблеми» на научно-практическата конференция “Екологическите заплахи и националната безопасност на Русия” в Москва, 14−16 септември 2016 г.

В ядрената физика има две направления: високоенергийно и ниско енергийно.
Високоенергийното направление носи опасност, свързана на първо място с радиацията.
Нискоенергийното направление отначало се развиваше бързо, но после спадна до нулата и дори беше забранено.

През 80-те години на миналия век Мартин Флайшман и Стенли Понс заявиха, че са създали устройство за генериране на топлина на базата на паладий и деутерий. Журналистите кръстиха тази технология “студен ядрен синтез”. Тази тема предизвика огромен интерес в целия свят.

Четвърт век по-късно се  появи нова фигура – Андрея Роси, който заяви, че е успял да създаде устройство за генериране на топлина на база на никел и водород. Тази технология беше кръстена “нискоенергийни ядрени реакции” (LENR)

В продължение на много години Андрея Роси разработва прототипи на топлогенератори под названието «E-cat» (съкращение от «катализатор на енергия»). Роси е давал своите устройства за независимо тестиране и резултатите показват, че са открити съществени изотопни изменения в никела и лития. При това не е фиксирано отделяне на радиоактивност.

Руският инженер-изобретател Александър Пархомов успя да разгадае know-how-то на реактора на Роси и да възпроизведе неговите резултати. Първите си успешни експерименти той извърши буквално в кухнята си. Така показа на целия свят, че топлогенератора на Роси може да направи всеки – в кухнята, в гаража, без да има специално образование и оборудване. Публикациите на Пархомов предизвикаха истински бум сред ентусиастите. Хиляди изобретатели и научни групи в целия свят сега се занимават с тази тема. Мнозина са постигнали успех, успели са да получат положително отделяне на енергия в системата никел-водород.

Какво представляват “нискоенергийните ядрени реакции”?

В тези процеси горивото отделя енергия, която достига десет на седма степен джаула на килограм. Това е на няколко порядъка повече от което и да било известно химическо гориво. По този начин веднага могат да се отхвърлят предположенията, че в основата на отделянето на топлина са химически реакции. Химията не може да даде такова отделяне на енергия.

Установяват се промени в първоначалния изотопен състав на горивото.
Напълно отсъства радиация както по време на работата, така и след това.

Може да се заключи, че нискоенергийните ядрени реакции не са синтез, не са разпад, а изглежда са някакви колективни ядрени превръщания, които протичат при енергии недопустимо ниски за обичайни ядрени реакции, и дават изменение на изотопния състав и доста голямо отделяне на топлина при пълно отсъствие на остатъчна радиоактивност.

Биохимическа трансмутация на елементите

Алла Александровна Корнилова, сътрудник на Московския държавен университет “Ломоносов” разработва такава технология с изотоп на желязото Fe-57.
За жизнената дейност на всички живи същества е необходимо желязо. 57-ят изотоп на желязото е много рядък и добре се детектира с мьосбауерова дефектоскопия.

Извършен е смел експеримент, при който изотопът на манган-55 и ядрото на деутерий в жива система се обединяват в ядрото на желязо-57. Микробиологически култури, намиращи се във фазата на активен растеж и деление, се поставят в хранителна среда, която не съдържа желязо. Тя съдържа манган и тежка вода. Само такова наличие може да осигури синтез на ядра на желязо-57. Този експеримент е бил многократно възпроизвеждан в различни научни институти и резултатите всеки път са се потвърждавали.

Алла Корнилова е извършила експерименти с различни микробиологични асоциации, с хиляди различни микроорганизми, намиращи се в симбиоза. Тези асоциации издържат такива условия на съществуване, в които други култури не оцеляват. Например, достатъчно концентрирана азотна киселина или много високи дози радиация. Логиката на експериментите е била същата. Хранителният разтвор се съставя така, че за биологическата култура действа принципът: “или създаваш необходимия за оцеляването химически елемент, или умираш”.

Този подход е бил използван за биологическа трансформация на изотопа на цезия – 137 в изотоп на бария – 138. За да оцелее културата, тя трябва да присъедини към цезия един протон и да го трансформира в барий. Експериментът показал, че микробиологическите култури много активно превръщат цезий в барий и радиоактивността на разтвора бързо намалява.

Нискоенергийните ядрени реакции са съвършено нов клас явления, който още не е добре изучен и се нуждае от подробни експериментални изследвания.

Усвояването на нискоенергийните ядрени реакции ще ни позволи да решим множество задачи, в това число създаване на евтини автономни енергийни системи, високоефективни технологии за дезактивация на ядрените отпадъци, получаване на редки изотопи и преобразуване на химическите елементи.

Цялата статия на руски:
https://regnum.ru/news/innovatio/2187638.html