11 март 2013

На 24 юли тематичната група за Пряка демокрация на Площад “Синтагма” (в Атина) получи задача от Отворената Асамблея на Площада, да състави документ за „Принципите и Тезите на Пряката демокрация”. Този документ бе представен пред Отворената Асамблея на Площад Синтагма на 3 септември. Тематичната група за Пряка демокрация от Площад Синтагма, желаейки да допринесе към диалога за промяна на статуквото, който започна да се води в световен мащаб, прави този документ публичен за всички отворени асамблеи, в Гърция и по целия свят, за консултации и поправки.

ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ – ПРИНЦИПИ И ТЕЗИ

Защо хора от различен произход излизат по площадите по целия свят?

Коя е основната причина, която ги обединява и заобикаля това, което ги разделя?

Защо този феномен се разпространява бързо в много страни?

Защото  кризата, която системата пося, докара хората, обществата и природата до предела на тяхната издръжливост и толерантност,  като това е очевидно от сегашната варварска гръцка реалност.

Ние изживяхме ерата на крещящото неравенство, обожествихме парите и подчинихме себе си на банките и мултинационалните компании. Човешките взаимоотношения бяха пропити с конкуренция и личен интерес. Ние толерирахме експлоатацията на хората, както толерирахме изнасилването на природата в името на развитието. Ние оставихме други (лидери, владетели, депутати и техните финансови поддръжници) да решават вместо нас.

Сега е времето да ги свалим.

От първия ден, на 25 май, на площад Синтагма ние превърнахме пряката демокрация в един наложителен проект и започнахме да я прилагаме в нашето ежедневие, решавайки да вземем нашия живот в нашите ръце. Властта се издига от хората, но днес се практикува задочно и срещу тях. Народът, вместо да бъде суверен, се е предал и е делегирал върховната власт.

Гражданството съществува, когато гражданите упражняват политика. Гражданството не се предава, а се упражнява лично от всеки гражданин. Предоставянето на гражданство чрез представителство означава загуба на гражданската свобода. Индивидът става гражданин, когато през неговото или нейното участие в общностните работи, той или тя превъзмогва „частното” и „индивидуалното” и отива към „колективното”. Упражняването на самата политика е това, което учи хората да стават граждани и да се справят с общностните работи.

Като следствие на горното, гражданинът трябва силно да защитава своята политическа позиция срещу всеки опит за външна намеса, произлязъл от механизмите за „манипулиране на общественото мнение” (медиите) или от политически партии, които превръщат хората във фенове, гласоподаватели и клиенти. В същия контекст на гражданско отстраняване, изборите и всички легални референдуми или електронни форми на управление – които се „култивират” отгоре, очевидно се използват, за да създадат фалшиво впечатление за засилваща се демокрация.

При управление чрез пряка демокрация, единствената истинска демокрация, се защитава правото на всеки да държи властта, произтичаща от отворените асамблеи. Всяка отворена асамблея, като законодателно тяло, упражнява всяка власт в сферата на своята отговорност и юрисдикция.

Хората държат всяка власт защото:

- Те са независими и самоуправляващи се, докато те самите държат властта (сами обсъждат всичко, което ги засяга и сами вземат всички решения, свързани с местни и външни работи) и упражняват изпълнителната власт,  прилагайки решенията, които са взели на организационно, ръководно и изпълнително ниво.

- Те са автономни,  те упражняват законодателната власт, тъй като сами избират законите, от които се нуждаят.

- И вземайки законите в собствените си ръце, те самите държат съдебната власт.

Отворената асамблея може да допусне грешка, но тъй като тя е тялото, допуснало грешката, тя ще бъде и тялото, която ще я поправи.

Пряката демокрация идва като необходим проект, който дава приоритет на радикалното отхвърляне на системата на фалшивото представителство, на комерсиализацията на всичко, на използването на хората като средство за печелене на благосъстояние. Такава система противостои на творческото развитие на обществото като цяло и на всеки индивид поотделно.

Пряката демокрация предполага наличие на постояннo и енергично участие на обществото като цяло в обществените дела.

Тя е едновременно процес на обсъждане, на вземане на решения и прилагането им на практика.

Тя е държавна система и начин на социално съжителство. Субстанцията на всичко това е автономията на общество, което само създава законите си и е директно управлявано от свободни и равни граждани.

Този начин на социална организация не оставя място за никаква държава, йерархия, лидери, управници и политически партии. Той отваря пространство, в което гражданите да усетят и практикуват политика .

Именно в сърцевината на днешната криза се крие фактът, че индивидът е средство на разположение на диктатурата на пазарите и парите. Но не трябва ли обществото да има последната дума за това как, за какво и за кого произвежда? За да може пряката демокрация да съществува в пълния си смисъл, е необходимо гражданите не само да държат в свои ръце икономиката, но и да я приспособят към измерения, които отговарят на човешките стандарти и екологични норми. Въз основа на това всички ресурси в нашия общ живот и средствата за задоволяване на нашите общи нужди не могат да бъдат нищо друго, освен общи в ръцете на самото общество, което, без нужда от никакви посредници, да реши как да ги разпредели, за  всички, с уважение към природата. Това се случва, тъй като човек не може да бъде средство, нито екосистемата трябва да бъде смятана за неизчерпаема и заменима.

Принципите на пряката демокрация се различават от принципите, установени в миналото, които били отворени за всякакви нарушения поради факта, че гаранцията за тяхното изпълнение е постоянното наблюдение от всички граждани. Тези принципи извлечени от това, което ние преживяваме на площад Синтагма, са солидарност, свобода, автономия и равенство.

Тезите на пряката демокрация, въз основа на тези принципи са:

1. Всички публични места са отворени за всички и принадлежат на всички.

2. Право на равно участие на всички в оформянето, вземането и изпълнението на решения, както и в контрола над прилагането им, в политическата и в икономическата сфера, е основна предпоставка. Всички хора контролират и биват контролирани за самоусъвършенстване и подобряване на функциите на обществото.

3. Всички необходими представителства имат строго координационна или изпълнителна същност, а не посреднически или решаващ характер.

  4. Всички необходими представителства се съставят или директно от тялото на отворената асамблея или от предварително избран лист на асамблеята, когато са необходими определени умения или опит. Във всеки случай, всички представители винаги могат да бъдат отзовавани и заменяни по време на изпълнение на техните задължения и се оценяват по свършеното в края на техните задачи.

  5. Съществуването на много местни асамблеи (в квартали, общини, работни места, училища и т.н.), които комуникират помежду си, е основата на Пряката демокрация. Участието в тези асамблеи не е задължително, но трябва да бъде колкото се може по-отговорно и по-редовно. Комуникацията между местни асамблеи създава хоризонтална (не-йерархична) мрежа, която служи да координира необходимите тези и действия.

Ние сме изправени пред историческа повратна точка, срещайки предизвикателството и уникалната привилегия да вземем нашите съдби в нашите ръце, като сринем тази упадъчна система от ценности и институции, които експлоатират нашите животи.

Ние искаме всичко за всички. Ние сме история в движение.

 Тематична група за пряка демокрация, част от Отворената Асамблея от Площад Синтагма, Атина

http://prqkademokraciq.wordpress.com/2013/03/11/63/