Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2017 09:09 - Ангел Грънчаров-Елтимир Човеко, стани! (7)
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 2514 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.04.2017 09:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ангел Грънчаров-Елтимир 
Човеко, стани! (7)
* * *

Сега малко за загадъчния идеал на Хитлер — Свръхчовека. Отново ще приведа откъс от интервюто на Александър Проханов. Може би Господарите на света, или по-скоро за претендентите да бъдат господари на целия свят разчитат на това: „Америка разполага със загадъчен, тайнствен, странен и страшен комплекс за нахлуване в човешката молекула. Тя, Америка стои на пътя към създаване на друг човек. Хората вече няма да се раждат, а ще бъдат създавани по образец в секретни лаборатории.“ Звучи като откъс от филма „Матрицата“, само където се говори за реални технологии. До 1945 година, до мнимия си край, Хитлер не го беше разбрал. Съществуват основания да се мисли, че известно време след това е упорствал в заблудата си. Със сигурност може да се каже, че на преклонна възраст в Аржентина Хитлер осъзнавал невъзможността по изкуствен път да бъде създаден някакъв „свръхчовек“. Руснаците вече го бяха осъзнали и прекратиха своите експерименти. Предстои да го осъзнаят и в САЩ. Само че колко ли скъпо ще струват на невинните жители на Северна Америка заблудите на техните видиотени ръководители? Ще изпреваря събитията като кажа, че творението не може да бъде променено без съгласието на Твореца. А поне досега няма данни Той да се е съгласил на промяна по изкуствен път. Точно обратното. Десетки и стотици пъти е говорено и писано за промяната, която ще настъпи спонтанно, естествено, без машинарии, без целенасочена човешка намеса, ама кой да чува? Скоро ще им се наложи да чуят. Лошото е, че от онова, което ще чуят има опасност да им се спукат тъпанчетата. И тъпанчетата на стоящите близо до тях… Както искате, така го разбирайте.

* * *

Какви технологии бяха извадени на бял свят благодарение на нацистите? Кой и с каква цел ги доразработи? Кой и с каква цел ги използва днес? Когато тези въпроси получат отговор, ще стане ясно какво всъщност е представлявал хитлеровия вариант на нацизма. Дотогава заблудата ще е пълна. Не е зле още малко факти за умишлените провали в технологичните разработки. Може би така ще стане още по-ясно на кого всъщност е служил Хитлер.

„Германските инженери, чиито работи способствали за създаването на ракетите, издигнали в небето първите изкуствени спътници закъснели със създаването на «Фау–2» по вина на нацистките вождове. Генерал Валтер Дорнбергер ръководел изпитанията в Пенемюнде, където се родили първите управляеми снаряди. Тези изпитания били спрени, за да могат да представят за разглеждане доклада на генерала от апостолите на нацистката космогония. Въпросът бил как ще реагират космическите пространства, «вечните ледове» и дали насилието над стратосферата няма да предизвика някакво бедствие на Земята. В своите мемоари Дорнбергер разказва, че по-късно работата била спряна за още два месеца. Фюрерът имал видение, че «Фау–2» няма «да заработят» или пък, че Небето ще си отмъсти. Видението се случило по време на дълбок транс и в очите на нацисткото ръководство придобило по-голямо значение от мнението на инженерите специалисти.“ Аз пък си мисля, че както и в много други подобни случаи, Адолф Хитлер умишлено е блокирал работите на германските учени и инженери, за да осигури бъдещия разгром на Вермахта. Трудно е да се повярва, само че фактите говорят именно това. Ще ми обясни ли някой как така в Третия Райх са били произведени стотици хиляди тонове бойни отровни вещества, като например „Иприт“, а нито веднъж не са били използвани. Вместо това ни навират в очите препарата за морене на въшки „Циклон-Б“, с който уж били задушавани хора в газовите камери на концлагерите. След войната контейнерите с „Иприт“ били потопени в Балтийско море, та днес някои си скубят косите от последиците. Като се съберат фактите и се подредят ще се види, че Върховният Главнокомандващ, Великият Фюрер Адолф Шикългрубер — Хитлер съвсем съзнателно и целенасочено е тласкал своите огромни армии към сигурно поражение. Обещах и дадох достатъчно сериозни примери. Ако е нужно, ще дам още. Както вече заявих, нямам намерение да говоря наизуст. Не че нямам какво да кажа, но предпочитам да боравя с достатъчно доказателства.

image

За експедицията на адмирал Ричард Бърд в Антарктида се писа много пъти. Само че следните редове звучат меко казано неестествено: „Карел Лагерфелд разказвал, че върналия се адмирал Бърд давал дълги обяснения на засекретено заседание на президентската спец комисия във Вашингтон и резюмето било такова — корабите и самолетите на Четвъртата антарктическа експедиция са отвърнали на нападението на странни летящи чинии, които излизали из под вода, движещи се с огромна скорост и са нанесли на експедицията големи поражения. По мнението на самият адмирал Бърд, тези удивителни летателни апарати били произведени на замаскирани в антарктическия лед самолетостроителни заводи на нацистите, конструкторите на които са овладели някаква непозната енергия, използвана в двигателите на апаратите.“

image

Следва обяснението, че нацистките бази били атакувани с ядрено оръжие от съвместна американско-съветска експедиция и така били унищожени. Възниква естествения въпрос как бавните американски и съветски бомбардировачи са успели да се справят със свръхбързите нацистки летящи дискове, които и до днес нямат аналог. Възниква и другият въпрос — защо нацистите не са използвали същите дискове, за да спечелят войната? Отговорите са простички. Летящите дискове съвсем не са се намирали под нацистки контрол. А техният разгром не е дело на земните жители. И не е използвано ядрено оръжие, то би оставило следи, които щяха да личат до ден-днешен. Такива следи липсват. Ако пък сочат някакви следи от въздействието на високи температури, то защо няма кратери? Защо няма радиация? По-скоро се сещам за високата температура, разтопила камъните върху оня хълм в Родопите. Нямах апарат, не успях да го снимам. Затова пък давам снимка на парченце от онези разтопени камъни, което успях да отчупя. И отново стигам до мисълта за цивилизации, имащи твърде малко общо с човека.

image

Въпросът с Антарктида обаче е сериозен и го поставям отново. Какво се е случило в действителност? Че ни лъжат — лъжат ни, това е ясно. Също както ни лъжат, че не са стъпвали на Луната, за да не ги питаме какво са видели там и защо сега не ги пускат да припарят до нея. Също както ни лъжат, че Михаил Горбачов е бил предател, за да не признаят, че разпадането на СССР и Социалистическия лагер е било предварително договорено, вероятно още по времето на Сталин. Макар с голяма доза вероятност е възможно разпадането след изтичане на определен период или след постигането на определени резултати да е било уговорено в самото начало, когато на Владимир Бланк-Улянов-Ленин ционистите му дали пари и му помогнали да свали с преврат властта в Руската Империя. Та за Южния полюс — имало ли е война между „нацистите“ и обединените американско-съветски сили? Война е имало, но разпределението на силите е било съвсем различно. Да сме наясно. На Антарктида нацисти не е имало. Имало е песоглавци, използващи германски роби. Имало е летателни и други апарати, използващи нацистка символика. Защо американците отначало отишли сами да преговарят, защо после са били принудени да повикат руснаците, кой ги е разпердушинил и с какво оръжие? — това вече са основателни въпроси. Някой ми подметна, че трябва да перифразирам наопаки една мисъл на Хитлер, за да стане ясно: „Не може отчаяният вик на шепа жадни за власт хора да се превърне в зов на цяла една планета“. Да не излезе накрая, че през 50-те години на ХХ век от Антарктида е трябвало да тръгне поробване за цялото човечество? Да не излезе, че ръководителите на САЩ и СССР са били съгласни с плановете за поробване, защото си въобразявали, че по този начин и те ще получат „парче от баницата“? Нали са „елит“! Либерално-марксически „елит“, сътворен от болни талмудически мозъци… Да не излезе, че други, неземни сили са се намесили, за да спасят нашата планета от чуждо нашествие? Да не излезе, че на десетки милиони километра оттук се търкалят остатъци от подобни дискове и остатъци от скелети на песоглавци? Поне така твърдят едни униформени момчета, които се върнаха от много дълго пътешествие някъде през 1991 година, ако не ме лъже паметта. Говоря за завърналия се след десетилетия „нацистки“ космически кораб, около който после бе наложена цензура. Ако това излезе, ще излезе също, че и сега ние, хората съвсем не сме така безпомощни и беззащитни. Ще излезе, че ние притежаваме нещо, заради което други ще ни помогнат да се измъкнем от ямата. А че в момента се намираме в яма, и че вече хвърлят пръст отгоре ни, готвейки се да ни погребат, тук спор няма.

* * *

Време е за нещо като формула. Какво е общото между демокрация, либерализъм, хитлеризъм, ционизъм и марксизъм? Защо мисля, че това са многото лица на един и същ звяр? Защото тяхната цел е една, и защото те служат на един и същ господар. Днешният свят е двуполюсен. Но това не са САЩ и Русия, или Китай. Изобщо не говоря за различни държави. Нито за правителства, нито за идеологии, обозначени с определени думички. Спомнете си, че дори Адолф Хитлер минаваше и все още минава за националист. Говоря за двата различни пътя, към които водят двата полюса. Единият път е на глобализацията. Дали това ще е демократична, марксическа, либерална, хитлеристка, маоистка или каквато и да било глобализация — няма никакво значение. Крайният резултат е еднакъв. Един свят, подчиняващ се на един закон, с единна финансова система и накрая с едно правителство и с един водач. В действителност този водач на човешкото стадо на свой ред ще се подчинява на друг господар, но това е отделен въпрос. Светът, към който всичките тези елитни безличия се стремят, е свят, в който всеки „упълномощен“ чете твоята кореспонденция, наднича в твоята тенджера на печката, завира се под завивките ти. Свят на пълен контрол и на пълно отсъствие на свобода. Свят на роби, които съвсем скоро ще разберат, че са излишни, и че трябва да умрат, за да освободят тази Земя за друг. В този свят хората нямат приятели, нито съседи, нито даже събеседници. Никой не общува с роби, особено когато тези роби са лоялни към своя господар. Вторият полюс са отрицателите на робството и контрола. Тези, които се стремят към свят, в който всеки живее по свой закон в собствения си дом. Свят, в който никой не се намесва в чуждите дела и не позволява да се намесват в неговите. Когато се наложи, хората от този свят се събират, за да решат общ проблем, после всеки се прибира вкъщи и никой не поглежда под завивката на съседа. Разбира се, там има пирове и свади, там има добри и лоши съседи, там има приятелства и вражди. Но там има правила. Там всеки знае къде свършва неговото и откъде започва чуждото. Нататък можете да продължите сами. Казах достатъчно.

* * *

Дали в близко бъдеще ни очакват коренни, невиждани досега промени? По всяка вероятност ни очакват. Според Рей Бредбъри в мига, когато нашата цивилизация престане да бъде човешка и се превърне в космическа, всичко на Земята ще се промени. Опасявам се, че от тази промяна ни делят броени години. Може би нещата изобщо да не стоят по тоя начин. Може причината за всичко да си е наша, земна и човешка. И все пак обяснение за днешния ни нечовешки живот, за ускорената ни деградация трябва да има. Търся го и се опитвам да го намеря. Може би не съм прав, може би греша. Ами ако не греша? Тези дни ме извикаха, за да ми кажат, че на Щатите са отпуснати още три години, през които години тази държава трябва да се откъсне от пътя на песоглавците и да тръгне по човешкия път. Изразих скептицизъм, според мен до разпада на САЩ остават 15–20 години. Но като знам кой е източникът, нямам основание да се съмнявам в казаното. Затова го пиша. Америка има на разположение цели три години да се промени. Уверявам ви, „елитът“ на тази страна няма намерение да се променя. Значи…? Значи ние имаме само още три години трудности, на нас ни е нужно да издържим само още три години? Ще издържим ли?

* * *

Нека не си въобразяваме, че знаем всичко за уж добре познатия ни „наш“ свят. Най-старите следи от живот върху Земята са открити на остров Гренландия и възрастта им се определя на 3,5 милиарда години. Най-старите артефакти, предмети, произведени от разумни ръце са на възраст два милиарда и 800 милиона години и са открити в Южна Африка. Съществуват неоспорими доказателства за внезапни катастрофи, при които климатът рязко, за часове и минути се променял и милиарди същества са загивали. Съществуват доказателства, и че през определени периоди земната суша е била ничия земя. Съществуват факти, които ние с нашите познания никак не можем да обясним. Някой нещо да каже за „авторитета“ на Библията и за сътворението на човека преди 6000 години? Преди нас тук е имало други разумни същества. Следи от тях и от тяхната разумна дейност откриваме във всички геологични пластове. Сега, редом с нас тук пак идват и си отиват живи, разумни същества от непознати биологични видове. Понякога си сътрудничат и помагат, понякога враждуват, дори водят малки войни помежду си. Ако ние си отидем, пак ще дойдат други. Но защо трябва да отстъпваме своето, когато имаме възможност да го съхраним?

Сред хората винаги са разпространявани учения, създадени, за да ни лъжат. Да ни държат в невежество, за да ни управляват по-лесно. Такива учения в основата си съдържат много истини, иначе как ще им повярват. Но истините биват изкривявани и вместо в правилната посока, към освобождение и развитие, те повеждат към задънената улица на безпомощността. Ще дам пример: Из „Активната страна на безкрайността“ от Карлос Кастанеда: „— Какво е това, дон Хуан? — попитах аз. — Навсякъде виждам пробягващи черни сенки.

— А, това е самата Вселена — каза той, — несъизмерима, нелинейна, извън пределите на синтаксиса. Магьосниците от древно Мексико били първите, които видели тези пробягващи сенки и започнали да ги следят навсякъде. Видели ги така, както ги виждаш ти, а после ги видели като енергия, която протича във Вселената. И открили нещо върховно. Той замълча и ме погледна. Паузите му бяха съвършено уместни. Винаги спираше, когато повече не можех да сдържам въпросите си.

— И какво открили, дон Хуан? — попитах аз.

— Открили, че си имаме компания за цял живот — произнесе той отчетливо. — Имаме си един хищник, който идва от дълбините на Космоса и завзема управлението над живота ни. Човешките същества са негови пленници. Този хищник е наш господар и повелител. Той ни е направил покорни и безпомощни. Решим ли да се разбунтуваме, той потушава протеста ни. Решим ли да действаме независимо, той заповядва да престанем…

— Ти успя да стигнеш напълно самостоятелно до това, което магьосниците наричат въпрос на въпросите — каза дон Хуан. — През цялото време аз ти говорех със заобикалки, опитвах се да ти внуша, че нещо ни държи пленници. Ние наистина сме пленници! Това е енергетичен факт за магьосниците от древно Мексико.

— Но защо този хищник ни е завладял, както го описваш, дон Хуан? — попитах аз. — Трябва да има някакво логично обяснение.

— Има обяснение — отговори дон Хуан, — което е най-простото обяснение на света. Те ни владеят, защото ние сме храна за тях, и те ни изстискват безпощадно, защото чрез нас се поддържат. Също както ние развъждаме пилета в кокошарници, така и тези «кокошари», хищниците, ни развъждат в «човечарници». Така винаги имат храна на разположение.

— Магьосниците от древно Мексико — каза той — виждали хищника. Те го нарекли летач, защото се носи из въздуха. Хич не е приятна гледка. Той е огромна сянка от непроницаем мрак, черна сянка, която се мята във въздуха, а после се стоварва на земята. Магьосниците от древно Мексико доста си блъскали ума откъде може да се е взела тя на Земята. Те смятали, че до определен момент човекът трябва да е бил едно съвършено, цялостно същество, дълбоко проницателно, способно на чудеса на осъзнаване — неща, които днес са само митове и легенди. И после, изглежда, всичко изведнъж изчезнало, за да имаме днес един улегнал, благоразумен човек…

— Говоря ти, че това срещу нас не е обикновен хищник. Той е много хитър и организиран. Следва методична система, която ни прави негодни за нищо. Човекът, предназначен да бъде магическо същество, вече е лишен от всякаква магия. Сега той е просто парче месо. Мечтите му вече не са мечти на Човек, а мечти на парче месо: банални, изтъркани, слабоумни…“

Кастанеда смесва няколко съвършено различни типове същества и техните цели, за да внуши, че те са всесилни. Че е безсмислено да се борим срещу тях. Следвайки такива като Карлос Кастанеда, човек почва да се чувства безпомощен. Което е напълно невярно. Човекът има могъщи врагове, но има и не по-малко могъщи съюзници. Човекът притежава скрита мощ, за която не подозира. И най-вече — човекът поне засега притежава правата над сушата от планетата Земя. Знайте, че съвременните лъжци, мошениците на нашето време заменят съдържанието с форма и като главно свое постижение смятат начините за нейното подаване на „тълпите“. Тоест на теб и на мен. Кастанеда обаче е прав поне в едно — състоянието на нашите мечти. Когато човекът съумее да си върне Мечтата, той ще се устреми към нейното постигане и накрая ще я постигне. Помощник ще му бъде самото Небе.

Земята е кръстопът на светове. Към планетата ни имат претенции асурите-инсектиди, напуснали я в много, много дълбока древност. След войната, при която пада първата ни Луна, първият и естествен земен спътник. Втората ни, сегашната Луна е с два милиарда години по-стара от Земята, което напълно изключва възможността да бъде наша. А следите от падането на първия ни спътник са твърде отчетливи, не можем нито да ги пренебрегнем, нито да ги скрием. Към планетата протягат ръце рептилидите, махнали се оттук след катастрофата на Таемат, при която климатът станал непригоден за тях. Към Земята проявяват аспирации и същества, нямащи нищо общо не само с нея, но и с цялата Слънчева система. Най-скромни са дълбинните жители, те си искат само Океана, сушата са готови да отстъпят на всеки, съгласен с техните условия. Темата за тях е дълга и изисква специално изследване. Само ще ви кажа, че аз не вярвам в тяхното съществуване. Аз знам, че те съществуват. Дори ми се случи да видя един от техните въздушни кораби. Нямах при себе си фотоапарат и не успях да го снимам. После дълго търсих из Интернет снимка на онова, което видях тогава, през юни 2006 година в Дубай. Съжалявам за качеството, но все пак дава някаква представа. Това само за илюстрация колко сложно е времето, в което ни се налага да живеем. Невидимият фронт е много по-невидим, отколкото сме свикнали да мислим.

image image

И все пак, въпреки невероятно могъщите сили, които са изправени срещу нас, аз не вярвам в нашата безпомощност. Аз вярвам, че ние, човеците сме много по-силни, отколкото си мислим. А ни предстои да открием съюзници. Да вземем прословутите „кръгове в житата“. Навсякъде пишат, че това са извънземни послания, отправени към нас. Или че ако не са съвсем извънземни, то те са послания на чужд, нечовешки разум. С второто съм съгласен. Да, това са послания от чужд разум, но не са отправени към нас. Такива послания е имало преди стотици хиляди години, има ги и днес. Имало е каменни послания, следите на които все още можем да видим. Имало е временни послания, загубени отдавна. Ще ги има и в бъдеще. Средство за комуникация между различни, несъвместими във всяко едно отношение видове разум. Какво и на кого казват е отделен въпрос. За нас е важно да знаем, че посланията казват на нас, хората: не сте сами! Да, не сме сами. Затова комети и астероиди се отклоняват от своя път и не се разбиват около обитаемите планети в Слънчевата система. Не сме сами. Затова онези огромни кораби стоят и чакат. И ще чакат, докато ние не прибегнем към своето самоунищожение. Тогава ще се приземят. Или докато не тръгнем към спасението на своята планета и на самите нас. Тогава корабите ще напуснат околоземната орбита и ще се върнат, откъдето са дошли. Вярно, твърде е възможно да закръжат около някоя друга обречена планета някъде из галактиката, наречена Млечен път. Но това, поне засега не е наша работа. Наша работа е да съхраним нашето и знайте, че друг тази работа не може, не бива и няма да свърши. Друг може да помогне, но нашето никой чужд няма да свърши. Особено докато сред хората има такива, склонни да подкрепят убийците на човешкия род. Привеждам като доказателство думите на един от тях:

„Цивилизацията на безсмъртието не е езичество, тя е абсолютно друго, тя е, това, което Фукуяма нарича биологически фашизъм. Това е друга йерархия, друг свят на ценностни системи, друго създаване на огромни програми[1], друго използване възможностите и ресурсите на икономиката. Това е нещо различно и непредсказуемо. То не е постхристиянско, не е езическо, не е сатанинско. За християнството тези явления, разбира се, са сатанизъм. Но даже е смешно — всичко, което не се побира в доктрината да го наречеш абсолютно зло. Аз подозирам, че виденията на остров Патмос, видени от Йоан Богослов, всички апокалиптични копнежи, цялата есхатология на християнския свят, на християнската епоха — това е предчувствие за неизбежността на финала. (…) Ще има едно безсмъртно Човечество, което по същество ще го комбинират, ще го конструират в страшни суперзаводи, суперлаборатории. Може би аз повтарям същото, за което са писали великите пророци и са рисували великите художници, но аз имам предчувствието, че това време се актуализира.“

Да, за тях това е мечта, но на мен тяхната мечта не ми харесва. Тя ми изглежда стотици, хиляди пъти по-човеконенавистна от мечтите за световно господство и за единен човешки модел на комунизма и нацизма взети заедно. И ако в цялата работа намирам нещо хубаво, то е, че те вече не крият нито своите мечти, нито своите намерения. Нали помните: „Договорът ще бъде в сила дотогава, докато съществува анти-договор“. Тяхната Система ще властва, докато ние не научим от самите тях какво е нейното, на Системата истинско значение. Те проговориха. Времето на анти-договора свършва. Времето на Системата — също. Трудно ви е, не виждате как ще се случи, не вярвате? Но нали когато се събудите рано сутрин, преди изгрев, вие вярвате, че Слънцето все пак ще изгрее. Вярвайте и сега. Аз виждам Зората, вижте я и вие!

* * *

И нека ви кажа още нещо, макар, признавам си да не възнамерявам да го доказвам. Който ми вярва — вярва ми. Който не ми вярва — да си мисли каквото ще. Аз обаче ще го кажа, за да вдъхна увереност на решените да продължат. Не е важно откъде съм взел следващите редове. Според мен говори човек, прекрасно осведомен за процесите в света и за тайните механизми, тласкащи цивилизацията в една или в друга посока. Говори се за Русия, но според мен, думите са валидни и за всички останали страни. Та въпросът е защо не успяват антиглобалистите. Истинските антиглобалисти. Чуйте само какъв блестящ отговор:

„Отсъствие на ресурс. Преди всичко тази среда е хедонистична[2], тя цялата е облъчена от радиацията на сексуалната революция, от радиацията на потреблението, от радиацията на екстравагантните форми на поведение, които по своята същност са адреналинови инжекции. Тази среда, антиглобалистката среда, тя всъщност е великолепна, понякога кървава, понякога озарена от пожари атракция.“

Атракция, нищо повече. Сега да видим защо е атракция и защо отсъства ресурсът:

„Нито един от проектите, задействани от Администрацията на Президента през последните години не носи в себе си позитивна идеология. Даже в патриотичния лагер всичко се свежда до това да се вадят от нафталина идеите на Православието, самодържавието, народничеството и с нищо не ги заменят. Или комунистическите идеи, които, разбира се, от гледна точка на тяхната модернизация са достатъчно интересни, но те просто омръзнаха на нашия народ. Какво ново могат да предложат? Каква духовна идеология могат да предложат и въобще могат ли?“

Сега ясно ли е защо толкова държах именно на Идеята през всичките тези години? Сега ясно ли е защо въпреки отсъствието на ресурси, въпреки пълната липса на финанси, въпреки преследванията и полицейския терор, въпреки даже открития физически терор, налаган от тайната полиция — Движение „Воини на Тангра“ оцеля? А сега ви казвам, че когато Идеята си пробие път сред достатъчно на брой хора, когато Идеята се разнесе в кръвта на народностния организъм и почне да унищожава бацилите на хедонизма, тогава и ресурсите ще дойдат.

* * *

Сега ще пусна една от моите мънички загадки. Как ще загине цивилизацията на консуматорите? Цитирам част от предсказание. Не съм го правил аз, прочетох го в книжка с подвързия в червено и златно: „Жалките Лапачи ще паднат. Те няма да запазят, което имат. Те ще погубят милиарди животи. Трудно е да се обясни ужаса, стоварил се над главите на всички, които ще загубят не само близки, но и градове, полета, реки, гори, морета, океани.“ В същото предсказание се казва, че хората не могли да бъдат обединени от ученията за всеобщата любов, но ще се обединят от общата ненавист. От ненавистта към общия враг. Когато осъзнаят, че врагът е общ — добавям. Тогава някакъв президент ще се вайка, че тези, които трябва да го изберат за още един мандат, вече са мъртви. Той няма да осъзнае, че именно подобно отношение към хората е докарало войната. И че именно примирението с такъв начин на мислене е допуснало всеобщото зло да пусне своите метастази навсякъде. Какво става с тяло, обзето от злокачествени метастази? Умира. Същото ще се случи с човешкия род, ако не намери сили да изреже тумора. Или може би ще дойде хирургът, и той ще го изреже. Въпреки нежеланието, дори въпреки съпротивата на болния. Не, длъжен съм да ви разочаровам. Хирургът няма да дойде, ако не бъде повикан. И това е най-страшното. Други бозайници отправиха своя зов за помощ. Други бозайници, приятелски настроени към човека, но към които човекът не е приятелски настроен. Ще е достатъчен ли техният зов? Ще е достатъчна ли тяхната жертвоготовност? Опасявам се, че не.

Срещу планетата Земя се извършва инвазия, а ние не забелязваме. В инвазията са замесени и представители на човечеството, предатели на своята човешка раса. Предатели на своя биологичен вид! Те ни говорят за човешки права и за демокрация, докато осъществяват геноцид над бялата раса, а ние ги подкрепяме. Осъществяват геноцид над черната раса, а нейните водачи и политици също ги подкрепят. Постепенно ни изтласкват от земите на нашите деди и ни натикват в резервати. Също както някога натикаха в резервати коренните жители на Северна Америка. Превръщат ни в роби, както някога превърнаха в роби негрите от Африка. Наричат го „либерална демокрация“ и „пазарни отношения“. За второто може би са прави. Ние сме на пазара. Нас са ни продали и някой ни е купил. Кой? Кой ни е продал и кой ни е купил? В общи линии знаем. Онова, което не знаем, е че вече няма накъде да отстъпваме. Ние, хората вече не ходим изправени по Земята. Ние се влачим, пълзим. Човекът спря да живее, той почна да оцелява.

 

Ангел Грънчаров — Елтимир

ноември 2007 — февруари 2008 година

Ботевград

Бележки

[1] ?!? — забележка на автора. 

[2] хедонизъм (от гръцкото hedone — удоволствие), направление в етиката, утвърждаващо насладата, удоволствието като висша цел и основен мотив на човешкото поведение. 

Край Читателите на „Човеко, стани!“ са прочели и:



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39752332
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031